It was only just a dream..

- Амели, аз мисля да си лягам .. – тихо промълви блондинката, премествайки пластмасовата купа, пълна до половината с пуканки, в скута на брюнетката, седяща до нея.
- Но тъкмо стана интересно! – направи опит да изпротестира, но вниманието ѝ все още бе приковано в телевизора. Бяха си организирали някакво подобие на филмова вечер и на малкият плот в кухнята бяха струпани празни купи от вече изядените пуканки и хартиени пликове. Амелия премести купите в мивката, а ненужните боклуци – в кофата. След това излезе от кухнята и мина по коридора, затваряйки се в стаята си. Махна част от струпаните върху леглото възглавници и отметна завивките. След което съблече дрехите си и облече една широка тениска и се строполи върху леглото, издърпвайки завивките върху себе си. Затвори очи и слушайки тихото шумолене на листата на дърветата, не усети кога се унесе в дълбок сън ..

Събуди се, но не беше в познатата си стая. За бога, дори не беше в стая. Намираше се в някаква дървена постройка с много отделения .. Наподобяваше конюшня. И около момичето имаше разстлана слама. Когато се огледа около себе си забеляза една коренна промяна в себе си – не беше човек, а кентавър. Тялото ѝ, поне от кръста надолу, беше покрито с къси, ярко-розови косъмчета. А на челото си имаше .. Рог. Гладък и лъскав, с много остър връх. Но сякаш нищо от  това, дори факта, че от кръста нагоре не носеше нищо – единствено розовата ѝ коса я прикриваше, не я притесняваше. Изправи се бавно и гордо тръгна към изхода на постройката. Нещо светеше наистина ярко отвън и когато  най-сетне излезе осъзна, че всъщност слънцето се отразяваше в златистите люспи на дракона. Беше огромен – извисяваше се величествено над  нея, имаше остри шипове по гърба си, както и по опашката, чак до самият ѝ връх.
- Привет, Голди! – машинално поздрави. Голди?! Сериозно ли?! Кой ще си кръсти дракона така?
- Всъщност, ти ме кръсти така. Когато беше на 5. И не знам защо пак ме сънуваш.. Хайде! Време е за разходка!
Добре, това беше много нормално. Естествено, че всички същества на нейната възраст, ще сънуват еднорози и златни дракони, които могат да ти четат мислите, а и да говорят! .. Преди да направи каквото и да било, дракона разтвори крилете си и ги размаха, като бавно започна да се издига, а Амелия някак се беше озовала между ноктите му. Това ще е доста интересна разходка!
Измина доста време, през което бавно кръжаха във въpдуха и постепенно момичето все по-спокойно приемаше факта, че притежаваше дракон, който говори. Изведнъж дракона спря да се движи, на продължи да размахва крилете си. Ослушваше се.  В този момент се обърна рязко и стремглаво се насочи към гората под тях, пренебрегвайки изцяло крясъците на създанието, което държеше. При едно следващо мигване гората вече я нямаше, а Амелия вече не усещаше вятърът, който дотолкова бе разрошил косата ѝ, че прическата ѝ наподобяваше такава на фронтмен на рок банда.
Намираха се на някаква зелена поляна, в чийто център самотно стоеше шарена къща. Когато се приближи към нея осъзна, че това не бе обикновена къща. Бе покрита със захар и всякакви захарни изделия – близалки, бонбони, дъвки, карамел, шоколадови пръчици.. На вратата ѝ стояха две ниски създания. Бяха напълно еднакви, като изключим цвета. Амелия стоя на едно място, оглеждайки внимателно двете животинки и когато установи кои всъщност бяха, не се изненада. Пикачу и неговият зъл клонинг, който си няма име! И двамата гледаха в една точка и изобщо не отразяваха момичето, пардон .. кентавъра.
Съвсем забравила за златистото същество, розовокоската се стресна, когато то бавно мина покрай нея, спирайки се пред двата покемона. Наведе се и прошепна:
- Зелени мустаци.. - след което те, заедно с дракона, изчезнаха на секундата. Ала къщата си стоеше там, вратата вече леко открехната и отвътре се носеше аромата на нещо вкусно. Бисквитки.. А този аромат сякаш вече се беше просмукал в тялото ѝ и като магнит я притегляше към къщата.
Не усети кога, нито как се озова в центъра на помещение, много наподобяващо хол. За отбелязване е, че всичко вътре в къщата също бе изработено от захар и Амелия изпита странна нужда да опита мебелите. Имаше диван, от едната му страна бе положено кресло, срещу него – малка масичка, върху която беше подреден сервиз за чай, един чайник, от който се носеше приятна миризма и малка чинийка с бисквитки; а от другата страна на дивана стоеше жена, за която Амелия само беше чела в книгите и не подозираше, че изобщо съществува. Кралицата на Драконите...