It's time to get in the game

,,Хората си живяха техния живот.Съществата обитаваха тяхната среда,а тези,които си нямаха място...блуждаеха без посока...."Бях се зачел за момент в една книга,но времето навън ме привлече да изляза.Да напусна за малко тези стени,които за ангел като мен,бяха като в затвор.Не бях обожател на затворените места,но в днешно време,бе по-добре да се криеш,а не да се показваш.Просто времената бяха такива,че всеки се страхуваше и се криеше.Аз не се страхувах,но нямах и нямам желание да живея на улицата и да ми се попилява красотата.Прекалено много се бях променил с годините и в наше време гледах на мен да ми е добре.Е...като ангел,гледах привидно хората да са доволни,но няма как да угодя на всички,че да са щастливи и да са добре.Знаеше се,че все един ден,няма да има хора,но никой не знаеше кой е този ден.Просто живеех за мига.
Станах от стола и облякох коженото си яке с огромно желание да изляза навън.Пристъпих към вратата,а от там,към улицата.Стигайки тротоара,лекия вятър погали тялото ми.Това донесе една усмивка,която рядко красеше лицето ми.Огледах с поглед хората и промених леко формата на устните си.Продължих да ходя без посока,но после,нещо ме привлече към пустите квартали.Не бяха много пусти,но там предимно имаше само наркомани или ,,луди" същества.Докато ходех натам,минах покрай повече същества,отколкото хора.Това ме накара да се учудя и замисля колко малко хора има тук.Как човешкия свят изчезва,изплъзва се и постепенно изчезва.Когато стигнах началото на квартала,нещо ме връхлетя и събори.Нищо не ме заболя,но ме ядоса факта,че коженото ми яке...беше скъсано.Беше си доста силен удар,но явно дамата първоначално обърна внимание на демона,който гонеше.Беше замислила нещо лошо за него,защото първо по лицето и погледа й премина отчаян вид,а после го промени и ме пита дали съм добре.Останах си неподвижен.Просто от интерес какво ще направи.Но го има и факта,че тя беше човек.Не исках да я стряскам и да вика полиция и подобни.Затова се отворих очи и казах с ядосан вид.
-Аз съм добре,но скъса яке за стотици долара.-не промених позата си,но и не казах нищо повече.Буквално имах вид на умрял с отворени очи.Всеки би си помислил,че съм мъртъв,но се надявах тя да е по умна от другите и да се усети.

Гледах жената,която се беше излегнала върху мен.Имаше невероятно тяло,прелестна фигура и по нищо не можеше да си проличи,че има такава сила.Коя жена,като нея,която е като изваяна от корица,би блъснала един ангел,който е стар като света?Но явно дамата над мен,бе наистина силна и в случай,дори бих казал,че не е обикновен човек.Въпреки,че знаех,че е човек,а не друго.Когато ме блъсна и паднахме заедно на улицата,усетих,че най-малко пет оръжия ме удариха.Така като я гледах,имаше по един нож около глезените си,около два-три пистолета около кръста и още куп оръжия по другите части от тялото си.Не ме беше страх от това,но с толкова много оръжия,истината за нея клонеше към това,че е ловец.С други думи,жената,която лежеше върху ми,ми беше враг.Това ме ужаси.Просто една част от мен не искаше да повярва,че може една такава дама като нея,да е ловец.Имаше го и факта,че точно красивите,бяха най-лоши и опасни.Не исках да го повярвам,но в наши дни,в този свят,нямаше нещо,което да не те изненада.Света беше такъв,че самия аз...дето съм ангел,не исках да го познавам и да живея в него.Защото повече го чувствах и виждах като свърталище на чудовища,отколкото на хора и същества.
Когато вдигнах поглед от тялото й и я погледнах в очите,се усмихнах леко.Започнах отново да дишам.Придобих виж да човек,а не на ангел.Истинската ми същност би ме убила,ако се разкрия толкова рано.Трябваше да бъда двуличен,ако искам да доживея поне още два-три века.Имах мечта,която държах да изпълня,а именно да се родя със света и да умра с него.И като мъж,като ангел,щях да удържа на думата си.Щях да изпълня мечтата си.
Без да откъсна очи от нея,тя ми зададе въпрос,който в момента имаше два отговора.Единия беше лъжа,а другия истина.Но пък лъжата щеше да ме спаси от смърт,а истината да ме убия.Затова,въпреки стоите задръжки и правила,избрах лъжата и казах.
-Аз съм просто един мъж,който преди секунди се намери на земята,след като една красавица го блъсна.А ти коя си?-когато я питах коя е,с бавни движения си доближих лицето до нея и допълних.-И знай,че ако ме излъжеш,ще разбера на стотна от секундата,затова,карай направо и недей да лъжеш.-погалих я леко с пръст по бузата и отново отпуснах главата си на студената земя.