I was cold, I was alone, I was broken. I met you. -seth. & Amelia.

First topic message reminder :

Капките дъжд се стичаха по лицето на Сет. В Ню Йорк валеше и повечето хора по улиците около него бяха с чадъри под ръка, но той просто си вървеше под дъжда, дрехите и тялото му мокри. Всъщност, беше подгизнал и не му убягна иронията на идеята за подгизналото в дъжда куче, или в неговия случай пантера, но той избягваше да мисли за това. Вървейки забързано из центъра на града, Сет подминаваше много и все непознати лица, които му бяха безразлични, тъй като той искаше просто да се усамоти някъде за момент, по възможност и където да се скрие от дъжда. 
Той сви по една от малките улички, отдалечавайки се от по-оживените места в града и сякаш се озова в друг свят, тъй като пустите улици бяха и тихи и се отличаваше само шума от дъжда и някоя и друга минаваща кола от време на време. Оглеждайки се, момчето съзря наблизо телефонна бутка на тротоара - да, от онези старомодните, с телефон вътре и телефонна книга. Разбира се, и телефонът, и книгата липсваха, но Сет не се поколеба да се набута вътре, търсейки подслон от дъжда и действително чудейки се как беше възможно една от тези кабини все още да съществува - явно се намираха все още из Ню Йорк, макар хората отдавна вече да имаха собствени телефони, че понякога и по два.
Разтърсвайки тялото си, Сет се надяваше да се отърве поне малко от водата по него, но тъй като беше мокър до кости, това си беше трудно постижимо. Прокарвайки ръка през мократа си коса, Сет се канеше да извади айфона от джоба си, когато вратата на същата тази бутка се отвори и една фигура почти връхлетя върху него, като той протегна ръце напред, хващайки раменете й, за да предотврати сблъсъка. Вдигайки слисано глава, Сет се оказа лице в лице с това на русо момиче, което беше не само красиво, но и познато.
-Амелиа?!?
Слисаният му тон озвучи малкото пространство, в което двамата така внезапно и случайно се бяха озовали и Сет беше не само изненадан, но и смутен, макар да не го съзнаваше. Все още. Тя не беше някой, който срещаше всеки ден, все пак - двамата се бяха засекли в гората веднъж, докато тя ловуваше, а той тичаше и русокосата вампирка беше една от броящите се на пръсти личности извън чичо му и групата им, която действително знаеше какво е Сет - тайна, която той пазеше ревниво и не издаваше лековато. И макар че с нея се бяха срещали само веднъж преди този момент сега в дъжда, тя знаеше, че Сет е шейпшифтър - факт, който говореше сам по себе си и казваше немалко. Сет си пое рязко въздух - с нея толкова близо, при това така внезапно, тя сякаш го беше заслепила. А факта, че беше прекрасна като всички вампири, определено не му помагаше.

Добре, за щастие той разбра какво Мел имаше предвид докато мрънкаше и заекваше, гледайки към тялото му. Не, не искаше кръв. Нали вече й даде. Пък и не трябваше да прекалява с човешкато кръв. Разбирате ли, за вампирите, прясната, топла човешка кръв е като наркотик - веднъж опитат ли я, трудно се отказват от нея. Повечето губеха много често контрол и следователно имаше много жертви след тях. Амелия вече беше минала през този период и сега де страхуваше да не започне отново. Затова сега пиеше предимно животинска кръв.
Не, не трябваше да става така. Той я хвана за ръката и я поведе към стаята за гости, където облече една от тениските в гардероба, след което легна на легбото и придърпа Амелия към себе си. Но тя виждаше и усещаше, че беше напрегнат. Притеснваше го нещо, което всъщност му пречеше и да спи. Не знаеше какво е, но искаше да разбере. Питаше се дали тя самата или нейни действия не бяха причина за това негово безсъние в момента. Лежеше няколко минути, без да помръдва и накрая се надигна до седнало положение и погледна към Сет.
- Не. Ти не можеш да заспиш тук. Какво има, Сет?
Гласът й беше тих, а тя бе приковала погледа си в момчето, очаквайки отговора му. Може би разбираше в известна степен. Може би факта, че не е в собственото си легло, не му позволяваше да се унесе. Русокоската се замисли за момент, след което присви очи и заговори тихо, но сериозно.
- Мислиш си, че е толкова лесно? Само да те помоля, така ли? Е, щом е така, то тогава вече трябваше отдавна да съм те помолила да не ме оставяш сама. Трябваше да съм те помолила да не обличаш тази тениска, защото без нея просто изглеждаш по-добре, а и по този начин не мога да се докосна до кожата ти. И трябваше да те помоля да остана да спя при теб през нощта, защото просто се чувствам по-спокойна, когато си близо до мен.
Беше изрекла всичко това на един дъх и сега дишаше учестено, но вте още не отделяше поглед от него и очите му. Не знаеше каква ще е реакцията му след тази й тирада, но Мел нямаше да го остави да се мъчи на това легло. Той имаше нужда от сън. А тя беше вампир. Можеше да не спи със седмици и пак щеше да се чувства добре.
Без да обмисля много следващите си действия, което може би нямаше да се хареса на Сет, тя го хвана за китките и го издърпа от леглото. Е, не си го представяйте като буквално да го изтегли от леглотo и да започне да влачи по пода.. Излязоха през вратата и след няколко крачки застанаха пред вратата на стаята му. Мел отвори вратата и се шмугна вътре, заедно със Сет.
- Добре, тук е твоето легло и тук трябва да спиш. - обясни тя и се засмя. И представа си нямаше колко смешно звучи. Седна на ръба на леглото и вдигна поглед към Сет, който все още стоеше прав. Хвана ръката му и го издърпа към себе си и след няколко секунди двамата лежаха един до друг, а Мел беше отпуснала главата си на гърдите му, слушайки ритмичното биене на сърцето му.
- Ще ми кажеш ли какво те тревожи толкова много, че не можеш да заспиш? - попита тихо и търпеливо зачака отговора му.

Сет дебатираше сам със себе си какво да й каже, когато тя се изправи до седнало положение и го попита какво има. Не знаеше как да й обясни. Не знаеше как да й сподели страховете си. Следващите думи обаче хвърлиха искра върху характера му и той кимна твърдо, отговаряйки й със същия тон като нейния
-Да, Амелия. Да ме беше помолила да не те оставям сама и аз щях да остана с теб. Да ме беше помолила да не я обличам и аз щях да я захвърля обратно в гардероба. Да ме беше помолила да спиш до мен и щях да го сторя. Точно толкова е просто - точно защото просто съм готов на всичко за теб. Склонен съм да ти дам всичко. Всичко. Единственото, което трябва да сториш, е да ме помолиш и аз ще го направя.
Сет говореше твърдо, уверено. Гласът му не трепваше и той не се поколебаваше и за секунда в убедеността си, че ще стори всичко, което тя поиска от него. И щеше да го направи. Само че факта, че тя не му вярваше, го жегваше и отдръпваше едновременно. Той се смръщи.
-Не, Мел, няма да ти кажа. - ако го беше помолила, а не да настоява така, Сет може би щеше да се поколебае дали да не й каже, макар че се страхуваше да й сподели какво го тревожи. От какво се опасява. Само че след думите й по-рано, че не му вярва, че би го сторил, ако тя го помоли, сега той нямаше да й каже, дори и да го умоляваше. Сет се дръпна от нея, засегнат. Седна на леглото.
-Доколкото си спомням, това все още е моята стая, в която не беше особено учтиво от твоя страна да нахлуваш така без позволението ми. И знаеш ли къде е иронията? Че ако не беше задавала така настоятелно въпросите си, а просто ме беше помолила, вероятно нямаше да мога да ти устоя и щях да споделя с теб. След като обаче нещата очевидно стоят другояче и ти просто трябва да знаеш... Е, нека те светна за нещо - нещата не стават така.
Изправяйки се, Сет се чувстваше засегнат. Защо не беше подходила по-спокойно? Защо беше тази твърда и каменна настоятелност да знае, когато го попита? Сякаш му заповядваше да й каже... Сет разтърси глава, за да прочисти ума си от мислите и като стана, закрачи към вратата, като каза без да я поглежда с безизразен тон
-Заспивай, Амелия. - и я остави в стаята си.
Слезе в хола и като се настани на фотьойла, който му беше фаворит, разтвори оставената до него стара книга, която обичаше да чете като момче. Тогава тя му помагаше да избяга от жестоката действителност. Сега... имаше за цел просто да го успокои и разсее. Сет се чувстваше твърде жегнат, ядосан и подразнен, че тя постъпваше по този начин относно нещо, което го човъркаше от години. Сет спеше сам - как можеше да й го обясни? Как можеше да й каже, че е уверен, че тя ще избяга от него с писъци, щом се превърне в животно в леглото до нея? Вече го беше изпитал и личния му опит го беше научил да спи сам. Затова и можеше да се унесе само в своето си легло - иначе разкъсваше чаршафите, завивките и евентуално личността, спяща до него, ако имаше такава. За щастие когато разкъса чаршафите на леглото на една от партньорките му в миналото, беше сам сред завивките. Тогава не я беше наранил, но стореното от него ясно му показа, че щеше, ако тя лежеше до него и си беше чист късмет, задето не я беше съдрал с ноктите си, докато е във формата си на пантера.
Откъсвайки мислите си от миналото, Сет се зачете, изпразвайки ума си от всякакви мисли с надеждата това да го успокои - или разсее - без значение кое от двете щеше да е.

Отново беше провалила всичко. Знаеше, че не трябваше да му досажда. Винаги ставаше така. Но как можеше да му обясни, че самия й досегашен живот не позволяваше да бъде учтива. Учеше я на грубост, твърдост, чрез които да получава това, което пожелае. И колкото и да се стараеше да се различава от другите и да бъде колкото се може по- далеч от идеалите им за вампир, понякога хората я разбира криво. Както и сега.
Искаше да разбере какво му е, така е. Но само и единствено за да се опита да му помогне. Дори да не можеше, на нея й ставаше все по - притеснено така. Не можеше да повярва, че беше нарушила личното му пространство. И сега той беше обиден. Естествено, че щеше да е сърдит, та тя просто премина границата. Искаше да му обясни, да му се извини и нещата пак да са спокойни.
Не можеше да стои в стаята му вече, още повече, когато той не беше при нея. Излезе през вратата и за момент се поколеба. Трябваше ли да отиде долу при него или трябваше да го остави сам за малко. Може би .. Може би му трябваше време. А когато отново се качеше горе, тя щеше да го чака и да го помоли да поговорят, за да изяснят въпроса. Но нямаше да остави нещата така. Не можеше.
Затвори вратата на стаята му и влезе в своята, оставяйки вратата отворена, за да го чуе, когато се качеше по стълбите. Седна на леглото и се заигра с гривната си, като наостряше слух всеки път, когато чуеше някакъв звук, различен от подрънкването на гривната, но най - често се оказваше вятъра или звука, от преминаващите коли навън. Поглеждаше към часовника и всеки път установяваше, че бяха изминали едва няколко минути от последния път.
Петнадесет минути. Толкова бяха минали, но Сет все още не се беше качил. Толкова ли й беше обиден? Толкова ли сериозно се беше провинила? "Просто се нуждае от още време" помисли си блондинката и започна нервно да крачи из стаята. С всеки един следващ удар на часовника, тя ставаше все по - притеснена. Отиде до прозореца и започна да брои за да си отвлече вниманието. Броеше светлините, но бяха твърде много и започна да брои преминаващите автомобили
Когато най - накрая вдигна поглед отново към часовника на стената установи, че бяха минали още петнадесет минути. Мигом очите й се насълзиха и тя просто не можа да издържи повече. Изхвърча през вратата и на бегом премина през стълбите. Закова се на място точно преди да влезе в хола.
- Сет? Може ли да поговорим, моля те? - тихо попита, но беше сигурна, че я е чул. Неговите сетива също бяха изострени и имаше много по - добър слух от обикновените хора.
Ако той сам не пожелаеше да говори с нея, тя нямаше да влезе в хола. В противен случай щеше на се чувства нежелана, а и щеше да наруши личното му пространство. Отново.

Сет се беше зачел в книгата си, успявайки след доста усилия накрая да се съсредоточи в четенето, изпразвайки мислите си. Накланяйки леко глава на една страна, се настани удобно във фотьойла, потъвайки сред редовете на четивото си.

-Сет? Може ли да поговорим, моля те? – думите на Амелия рязко го извадиха от транса на четенето, моментално прекъсвайки концентрацията му. Той вдигна рязко глава, но вместо да я намери пред себе си, след известно време установи, че я беше чул ясно, но тя всъщност се намираше в другия край на хола, като дори не беше влязла в стаята.
С умишлено спокойни, бавни и отмерени движения, Сет внимателно маркира страницата, затваряйки книгата. Постави я с грижа на малката масичка до фотьойла, откъдето и я беше взел първоначално и се изправи. Не бързаше – нарочно. Дишайки съвсем нормално, Сет регулираше вдишванията и издишванията, за да не изгуби контрол. Не искаше да се ядоса отново, а му трябваше съвсем малко, за да се върне наново именно към това състояние. Пресече хола, стъпките му безшумни както винаги. Застана до вратата и я видя там, спряла се на прага, като изглеждаше несигурна. Сет се облегна на рамката на вратата. Скръсти ръце на гърдите си и не я изпускаше от поглед, който обаче беше овладян и внимателно контролиран от него, така, че да не издава абсолютно никакви емоции. Накланяйки леко глава на една страна, той просто я гледаше, без да каже каквото и да било. Тишината се проточваше, но Сет не я прекъсваше. Нямаше какво да й каже, но тъй като тя беше поискала да говорят, то той беше уважил желанието й, като компенсация за това, че без нейно знание беше задействал една от дарбите си и тъй като беше телепат, то четеше мислите й точно в този момент.

-Говори тогава.
Каза накрая, простичко и все така безизразно. Не знаеше как да овладее гнева си, но все така нямаше какво да й каже. И със сигурност нямаше желание да й споделя. Защо го правеше? Сет не знаеше какво толкова целеше, но мразеше да го притискат. Дори и тя да искаше просто да му помогне, Сет предпочиташе да има избора дали да поиска помощта й, както и да го реши сам, а не тя да настоява, без изобщо да се съобразява с чувствата му или пък с това какво той иска. Прехапвайки долната си устна, за да овладее вълната на гняв, която го завладя при тези му мисли, той просто я наблюдаваше. Не каза нищо повече. Не помръдна повече.

Стоеше и го наблюдаваше. Видя, как отбеляза страницата, до която беше стигнал, и вномателно я постави върху масичката до фотьойла. След това се изправи и бавно тръгна към нея. Амелия имаше чувството, че Сет се движи като на забавен каданс. Защо го правеше? Защо вършеше всичко с толкова бавни и отмерени движения? Измъчваше я. А тя беше принудена да стои и да чака. Да изчака да чуе позволението му за да му каже или по-точно да му обясни. За жалост не можеше да върне времето и да премисли действията си отново. Тогава може би нямаше в момента да са в такава ситуация.
Усети, че трепери. Не, не от студ – тя не усещаше студа. Или поне не го усещаше толкова силно като нормалните хора. Трепереше от притеснение. Не знаеше каква ще е реакцията му, нито дали след този „разговор”, нещата отново щяха да бъдат същите като от преди час.
Приближи се и застана срещу нея, след което се облегна на рамката на вратата и скръсти ръце пред гърдите си. Нито очите му, нито лицето му издаваха някаква емоция. В момента изглеждаше толкова суров. И в този миг Мел осъзна колко много ѝ липсваше усмивката му.
- Не искам да ти давам някакви глупави обяснения, защото нищо не може да оправдае действията ми. Единственото, което ще кажа, е че за изминалите години съм била всякаква. – говореше тихо, предпазливо и се надяваше да не каже нещо, което ще го ядоса допълнително. - И сега се появяваш ти – най-хубавото нещо, което ми се е случвало някога. Не знам какво да правя или как да се държа. Съжалявам, за това, което направих преди малко. Не исках да думите ми да прозвучат сякаш на всяка цена трябва да знам. Просто .. Знай, че можеш да ми кажеш всичко, когато прецениш за добре. Надявам се да можеш да ми простиш.
Усмихна се криво и задържа погледа си върху неговия за няколко секунди. След което отстъпи няколко крачки назад, докато не усети първото стъпало. Обърна се и заизкачва бавно стълбите. Все още се чувстваше наистина гузна и смяташе да го остави на спокойствие. Беше го прекъснала докато четеше и не искаше да му пречи. И всъщност, дори в момента не знаеше дали не обърква допълнително нещата. Но се надяваше Сет да я разбере.
Може би щеше да ѝ е много по-лесно, ако опознаеше Сет по-добре. Може би, когато нау. чеше какво харесва и какво не, какво го изнервя и какво го успокоява, щеше да знае какво да прави и как да постъпва. И все пак, макар че не го познаваше толкова добре, знаеше, че той е човекът. И го обичаше. Когато все още беше в лагера се запозна с един старец, с който бе разговаряла един-единствен път. Тогава той ѝ беше казал: „Ти си нешлифован диамант, вампирке. Един ден ще откриеш същество, различно, но заедно с това и приличащо на теб. И заедно ще изглаждате ръбовете помежду си, дори да не го съзнавате. И ще се обичате. Но трябва да забравиш какво си научавала в миналото. Защото вече той ще бъде твоят учител.” .. И сега съзнаваше, че е бил прав. Беше се поддала на навиците от миналото и ето какво се случи. Явно старецът не говорел само глупости.

П.с. Малко тъп пост се получи, но нямах муза ;/

Сет я изслуша, едновременно с това четейки мислите й. Тя каза каквото имаше да казва, обърна се и се заизкачва по стълбите, без дори да изчака, за да види дали Сет щеше да отвърне нещо на думите й. Дали щеше да й каже, че й прощава. Не я ли интересуваше? Думите й казваха, че я интересува, но действията й говореха точно обратното...
Объркан, единствената реакция на Сет беше да повдигне вежда. Имаше нужда от едно от любимите си занимания, и имаше нужда от него сега. Клатейки глава, момчето мина през няколко стаи на първия етаж и излезе на просторен балкон. Или поне беше нещо, наподобяващо балкон, тъй като всъщност по-голямата част от него беше заемана от басейн, чиито размери в никакъв случай не бяха малки. Не беше и особено голям - ако Сет съдеше по своите предпочитания, би го направил двойно по-дълъг, за да може да прави дължини на спокойствие, но когато купи апартамента, басейна беше с тези си размери и Сет не ги промени, най-вече защото не му се занимаваше, а и капризите му не стигаха чак дотам, все пак. Той в никакъв случай не беше от разглезените. Така че размера на басейна не му пречеше и той си го харесваше, точно както и всичко останало в мезонета му на последния етаж. Заставайки до два шезлонга, разположени до него, момчето седна на единия, събличайки бялата тениска, която беше навлякъл по-рано, когато беше с Амелия. Мисълта сви сърцето му и той побърза да се разсее, като продължи да се съблича - смъквайки долнището на пижамата, която носеше, остана само по черни боксерки. Ослуша се, преди да ги свали, а когато се увери, че дочува бегло стъпките на Амелия в стаята за гости, отредена за нея, и ги смъкна без каквото и да било усилие. С един скок се озова в басейна и се задържа под водата. Когато излезе на повърхността, разтърси глава, за да махне водата от косата си и тя да не се стича в очите му и се усмихна. Започна да плува, първоначално бавно, като създаваше повече пръски, отколкото плуваше и просто се наслаждаваше на водата - беше си точно като пантера в някой поток. Сет се усмихна на мисълта, отново, преди да си поеме въздух и като разкърши врата си, за да се въведе във форма и да може да се концентрира върху това, замахна и с бързи движения заплува по дължината на басейна. Прекоси го за отрицателно време и заплува в другата посока. Беше потънал в плуването...
Когато се насити, Сет излезе от басейна, напълно гол. За разлика от нормалния човек, Сет не се притесняваше от голотата си. Не защото беше изключително уверен, нахакан и самодоволен, а по-скоро просто защото дори не му хрумваше да обърне внимание на това. Никога не се беше замислял как би изглеждало тялото му в очите на друг, по-конкретно някой от противоположния пол и Сет си беше отпуснат и себе си, въпреки факта, че не носеше никакви дрехи в момента. Заставайки до шезлонгите, събра в ръка тези, които беше съблякъл по-рано, преди да влезе в басейна и се запъти към втория етаж. За щастие стаята му беше преди тази на Амелия и той не трябваше да минава покрай вратата й, за да стигне до своята. Затваряйки се в стаята си, Сет уви хлабаво голяма бяла хавлия около кръста си и като взе втора, започна да търка косата си, разрошвайки мокрите къдрици - беше сам, което му харесваше и не го интересуваше как изглежда в момента. Спирайки се до уредбата, усети, че е в настроение за силна музика. Избирайки песента, натисна копчето и Ne Yo - Beautiful Monster огласи всяко кътче на апартамента. Сет имаше навика да слуша музика, когато и да го удари импулса за това, без да се съобразява с подробности като часа и тъй като беше на последния етаж, нямаше защо да се притеснява, че някои досадни съседи могат да се оплачат заради усиления звук. Отпусната усмивка завладя лицето му, като Сет клатеше глава в такт с песента и закрачи към банята, където извади сешоара, бутна кабела му в контакта и го включи, все така клатейки глава според такта на музиката.


П.с.: Поста ти си е много добър даже, на мен си ми хареса, поради което реших и да ти отправя малко предизвикателство с моя ..  освен, че нямах и муза, де точно като теб  

Когато се качи в стаята и затвори вратата, облягайки се на нея, осъзна, че ужасно много я боли главата. Което беше странно. Дори в редките случаи, когато беше прекалявала с алкохола на нечий рожден ден, на сутринта ѝ нямаше нищо. Нито гадене, нито нетърпимата болка. Не можеше да разбере човеците. Не разбираше от къде идва тази подбуда, заради която всички толкова обичат да се хвалят. Какво постижение! Напил си се като свиня и си се събудил гол в чужд дом, без пари и телефон. Но нека да разкажем на всички!
Амелия пристъпи напред и се насочи към дрехите си, оставени върху облегалката на един стол. Надяваше се да са изсъхнали. Не, че ѝ пречеше да бъде в дрехите на Сет. Просто все някога трябваше да се прибере. А като се сетеше какво чистене я чакаше.. Вече съжаляваше за позволението си, което беше дала на братовчедка си. Какво се случи? Ами накратко, още преди година, братовчедка ѝ беше дошла за уикенда заедно с гаджето си, за да се увери, че Амелия се справя в „големия град”. А гаджето ѝ – върколак – все още не се контролираше при трансформациите си и най-често апартамента се обръщаше с главата надолу по време на посещенията им. Този уикенд отново бяха у тях .. Мисля, че това дава пре-достатъчни обяснения.
Пресегна се да провери в какво състояние е телефона ѝ, когато чу звук от гмуркане, който бе последван от частично разпръскване на вода. Тук имаше басейн?! Всяко едно косъмче по тялото ѝ настръхна при мисълта. Не се страхуваше от водата. Не, по-скоро не беше голяма фенка на басейните, ваните и тем подобни. Не и след онзи път, когато ѝ бяха погодили номер и я бяха бутнали в басейн, пълен с върбинка. Разтърси глава при мисълта и отново сведе поглед към телефона си, който при едно натискане на копчетата светна и вълна на облекчение заля Амелия. Изведнъж стаята, както и целия апартамент, може би, бяха огласени от ритмична песен. Каква ирония – Красиво чудовище. Погледът ѝ се плъзна с няколко сантиметра встрани и облекчението веднага бе заменено от ужаса. Гривната ѝ я нямаше.. Изправи се рязко и започна да търси из стаята. Сетне излезе. Движеше се бързо, под въздействие на паниката. Слезе в хола и огледа всяко едно ъгълче, но и там не я намери. Стаята на Сет? Може би беше паднала там. Колкото и неудобно да се чувстваше, трябваше да провери. Или поне да помоли Сет да го стори. Все пак, това бе неговата стая. Със същата бързина, с която слезе по стълбите, Мел се качи и застана пред вратата. Този път не ѝ отне много време преди да се реши да почука. Чуваше музиката, чуваше и включения сешоар. Изчака няколко секунди, но Сет така и не отвори вратата. Почука отново. После пак. Нима не я беше чул наистина? Или просто се опитваше да я игнорира? Накрая внимателно натисна дръжката и вратата се отвори. Амелия направи няколко крачки и погледна към Сет. Той вече беше изключил сешоара, което значеше, че я е усетил.
- Сет .. Много се извинявам, че те прекъсвам, но не мога да открия сребърната си гривна. Мислех си .. Ще може ли да я потърсиш тук, моля те? Аз .. Проверих в стаята за гости, както и в хола, но не я намерих. И предположих, че може да е паднала тук. Моля те, Сет.
Гледаше го умолително. Надяваше се той да ѝ помогне. Защото от тази гривна зависеше живота ѝ. А не знаеше дали вещерът ще ѝ омагьоса още една.

Сет се чувстваше .. е, объркан. При това дяволски много. Гледаше Амелия, която беше влязла в стаята му. След думите й той се поколеба – не знаеше защо гривната е така важна за нея, но усещаше инстинктивно, че е жизненоважно да я намери. При което Сет кимна бавно, като каза несигурно
-Ако ми дадеш само момент, за да се облека, ще я потърсим заедно. Не се притеснявай, сигурен съм, че е тук някъде и все ще изскочи.
Нескопосаният му опит да я успокои и увери едновременно, че няма защо да се страхува или притеснява, накара Сет да се почувства още по-неловко. След думите си индикира с поглед, свеждайки го надолу и очевидно посочвайки й, че единственото, което носеше, беше хавлия около кръста си – нещо, което тя сякаш дори не забелязваше. Сет нямаше представа защо това го жегна, но си беше факт.
Затваряйки се в банята след последните си думи с нови дрехи в ръка, момчето побърза да облече стар, широк и сив памучен панталон, след който навлече по възможно най-бързия начин бял потник и се върна в стаята си при Амелия. Огледа се. Замисли се. И каза
-Къде за последно си спомняш, че видя гривната?
След като Мел му обясни, че е била на китката й, понеже не я сваля, Сет кимна и се огледа. Усмихна се. С няколко крачки той се озова до леглото и с едно добре премерено движение отметна завивките. Той оглеждаше леглото и не му трябваше много, за да забележи проблясването на нещо малко между чаршафите. Опипа с ръка и когато пръстите му се затвориха около верижката, той вдигна ръка от измежду чаршафите, стискайки я и попита
-Предполагам, това е, което търсехме? – когато тя само кимна, подобно на него по-рано, Сет застана пред нея. Хвана ръката й, свеждайки поглед към нея. Пръстите му галеха кожата й. Дъхът му секна, а той просто закопча гривната обратно около китката й. Не я пусна. Замислил се, Сет откри, че гневът му магически се е изпарил и той не й се сърдеше повече – явно просто му е трябвало време. Вдигайки поглед към нея, повдигна и ръката си и целуна китката й от вътрешната страна, без да отделя погледа си от нейния. След което настъпи кратка тишина. Сет преглътна. Накрая прошепна, сякаш се страхуваше от нещо – което, всъщност, си беше точно така, просто той не го знаеше

-Хайде, ела.
Придърпвайки я към леглото, Сет легна бавно, подканяйки я съвсем леко и внимателно да го последва. Когато тя го направи, я прегърна, но погледа му срещна нейня и в този момент безмълвно й казваше, че той има нужда от тишина. Само за кратко. Сет искаше да събере мислите си, да не е толкова объркан, тъй като буквално му се струваше невъзможно да проумее какво беше в тази жена, което го привличаше, нараняваше и влудяваше дотолкова – при това едновременно. Преглъщайки, той я погледна отново, най-накрая проговаряйки
-Може ли .. дали ще е окей за теб, ако не ти кажа? Ако не споделя?

Гледайки я с колебание, Сет зачака отговора й. Опитваше се да възстанови атмосферата от по-рано, но за сега тя беше крехка, а и също толкова нова, колкото беше тогава. Но и различна, след отдръпването им един от друг. По дяволите. Сет ругаеше наум... Тази жена съвсем щеше да го подлуди.

Надяваше се да е прав. Надяваше се да я намерят колкото се може по-скоро и отново да я види, увита около китката ѝ. Чувстваше се крайно уязвима без нея. И всъщност беше така. Ако не я носеше, то тя нямаше да може да излиза денем.
Опита се да я успокои и в известна степен успя, но и двамата знаеха, че докато не намерят гривната, Амелия щеше да е на тръни. След думите си отиде да се преоблече. Естествено, че бе забелязала, че единственото, което носи е хавлията. И макар да не си го признаваше, щеше да е доволна, ако го беше видяла и без нея.
Когато се върна я попита за гривната. Къде я видях за последно? Спомни си, че след кошмара, докато се стараеше да нормализира дишането си, пръстите ѝ прескачаха по малките дрънкулки върху гривната.
- На китката ми. В стаята .. – преди да се скараме щеше да продължи, но беше по-добре да мълчи. Сет просто кимна. Отметна завивките и дори Мел забеляза краткото проблясване на нещо. Надеждата я обзе за секунди. Може би я откриха. И точно тогава Сет вдигна ръка, а пръстите му бяха сключени около тънката верижка на гривната.
- Предполагам, това е, което търсехме? – попита. Мел само кимна. Сет се приближи и хвана ръката ѝ, а Амелия не отделяше поглед от него. Пръстите му бяха толкова нежни и внимателни, въпреки, че единственото, което правеше, бе да закопчае гривната. Но след това не пусна ръката ѝ. Даже точно обратното – повдигна ръката си и нежно целуна китката ѝ. Странното чувство, подобно на пърхащи пеперуди, отново я връхлетя. Но вече не свързваше чувството с нещо непознато и чуждо, а със самото щастие. Настъпи тишина.
Съвсем бавно Сет легна на леглото, придърпвайки и блондинката до него. Тя никога не бе предполагала, че тишината може да бъде толкова приятна. Но най-сетне той каза:
- Може ли .. дали ще е окей за теб, ако не ти кажа? Ако не споделя?
Амелия бавно се изправи до седнало положение и го погледна в очите. Няколко кичурчета коса паднаха пред лицето ѝ и тя побърза да ги отметне назад, но те твърдо отказваха да се върнат на мястото си. Отказа се от тях и заговори тихо, усмихвайки се плахо:
- Вече ти казах, Сет. Кажи ми само ако искаш и когато искаш. Не мога да те принудя да направиш нещо, което не искаш. Единственото, в което мога да те уверя, е че без значение дали знам или не, аз няма да си тръгна от теб.
Наблегна на последните няколко думи и се усмихна малко по-широко, след което се наведе, все още гледайки го право в очите. Спря на сантиметри от лицето му, и както той беше направил съвсем в началото, погледна към устните му, после върна погледа си на очите му, и отново, показвайки му намерението си да го целуне и давайки му шанс да се отдръпне, ако сметне, че избързва.

Сет беше напрегнат. Усещаше как цялото му тяло - буквално - се беше сковало, в очакване на целувката й. Всъщност, се нуждаеше от нея. Имаше нужда да докосва Амелия, да я усеща до себе си, да се увери, че тя наистина беше до него и няма да си тръгне, както беше казала. Защото макар да беше чул думите й, Сет все още се съмняваше. Все още се страхуваше. Не ме разбирайте погрешно - не че нямаше доверие на Мел, всъщност вярваше на думите й, но го беше изпитал вече на гърба си, а и страховете му се кореняха доста по-дълбоко от това, така че думите й просто не бяха способни да го успокоят докрай - колкото и искрени да бяха. Както беше израза, Сет вече се беше опарил веднъж и сега предпазливостта от негова страна си беше като инстинкт, вкоренен в съзнанието му.
Впивайки устните си в нейните, Сет я целуваше със страст, като постепенно се отпусна назад във възглавницата. Тя беше над него и му беше трудно да й устои, поради което трябваше и да се откъсне от устните й, целувайки челюстта й, бузата и накрая, повдигайки лице, челото й. Придърпа я към себе си, така че да я прегърне и въздъхна със задоволство. Не казваше нищо, тъй като усещаше тишината помежду им като удобна и просто се отпусна, потъвайки в аромата й, топлината на тялото й до неговото, мекотата на кожата й...
Свеждайки поглед, Сет забеляза, че тя се унася. Усмихна се. Протягайки бавно ръка, преметна завивките върху телата им, стараейки се да не я буди или притеснява, като се чудеше как всъщност се бяха озовали в неговото легло - при това за втори път. Сет не канеше особено много жени в леглото си и тъй като не гледаше лековато на това, просто му беше непонятно колко удобно се чувстваше с Амелия там и колко лесно я беше допуснал до едно от най-личните му места, на което спеше - за нея може би това не беше нещо кой знае какво, но ако познаваше нравите на Сет по-добре, то тя щеше да знае колко точно необичайно беше това за него. Защото тя беше специална - по-рано не го беше осъзнал, но сега вече го разбираше и узнаваше. Целувайки я по главата толкова нежно, че дори тя да не усети, Сет се давеше сред усещанията и чувствата, предизвикани от нея. 
Потънал в мислите си, той не разбра кога е заспал. И не знаеше колко време е спал, но когато отвори очи, знаеше, че е в животинската си форма. Видя лицето на Амелия, наблюдавайки го на сантиметри от неговото. Усещаше очите си да блестят в ярко жълто в тъмнината. Изплашен до безумие, Сет побърза да се върне в човешката си форма и светкавично се изстреля от леглото, прилепяйки се към стената. Зарови ръка в косата си, като говореше трескаво
-По дяволите. Съжалявам, Мел... Уплаших те, нали? Не съм го искал, кълна се. Моля те, не се страхувай...
Той клатеше глава, питайки се как щеше да й обясни. Тя знаеше, че шейпшифтърите не спят в животинската си форма. Беше я стреснал, и го знаеше. Как, да му се не види, да я успокои? Боеше се, че сега тя ще си тръгне.
-Не си отивай... - прошепна, но толкова тихо, че дори и тя като вампир да не може да го чуе. Избягваше погледа й. Забивайки го в пода, поклати отново глава, като прехапа устни. Беше напрегнат, а тишината помежду им, която се проточваше, за него сякаш трая векове, макар всъщност да се беше проточила само няколко секунди. Преглъщайки с усилие, Сет все още не я поглеждаше. Накрая каза
-Ще те оставя да се успокоиш. Със сигурност имаш нужда от малко пространство в момента, разбираемо е.
Наподобявайки нещо като усмивка (което всъщност не беше, просто той си мислеше, че е), Сет се запъти към вратата.


П.с.: Съжалявам, че чак сега пиша, нямах възможност досега .. 

Имаше чувството, че колкото и пъти да я целунеше, никога нямаше да ѝ бъде достатъчно. Притискаше се към него и тялото ѝ просто се нагаждаше по неговото. И съжаляваше, че той не може да усети сърцето ѝ, което в този момент щеше да бие дори по-бързо от неговото. Цял живот бе чакала да изпита това чувство и ето, че чакането си е заслужавало. Естествено, както всяко момиче, бе изградила в съзнанието си перфектния момент, но реалността бе далеч по-добра.
Имаше чувството, че целувките му я изгаряха. А при едно негово леко докосване, през тялото ѝ сякаш минаваше ток. И я караше да се усмихва. Никой не каза нищо повече. Дори в тишината сякаш си казваха повече, отколкото когато си говореха. Учудваше се колко спокойна и отпусната бе, когато бе покрай него. А сега лежеше в прегръдките му. Тя, която преди ненавиждаше романтичните филми и не беше една от най-размекнатите персони. Сега не можеше да стои далеч от Сет.
Не усети кога се беше унесла. И този път не сънува никакви кошмари. Всъщност не сънува нищо. Просто спеше. Не знаеше какво прави и дали изобщо правеше нещо, но Сет я променяше към по-добро. И ѝ помагаше.
Не знаеше защо, но изведнъж отвори очи. Срещу нея се отвори чифт златисти очи и Мел се усмихна. Обожаваше да вижда тези златисти очи. И тогава осъзна, че те бяха върху муцуна, а не върху човешко лице. Все още беше полу-заспала, така че не можеше да реагира по никакъв друг начин освен да се изненада. Сет се превърна отново в човек и Мел не разбра кога успя да се озове до стената.
- По дяволите. Съжалявам, Мел... Уплаших те, нали? Не съм го искал, кълна се. Моля те, не се страхувай... – говореше бързо и притеснено. Дори каза нещо толкова тихо, че тя само чу прошепването, но не разбра думите. Така и не я погледна, а тя търсеше в съзнанието си начин за да му покаже, че не се страхува. Дори ѝ се стори, че той беше по-притеснен от нея.
Когато той се насочи към вратата, Амелия се изправи и се добра до ръба на леглото и улови китката му. Придърпа го към себе си и обви ръце около врата му, вглеждайки се в очите му.
- Чакай! Не се страхувам, Сет. Не се плаша толкова лесно. Ти ме прие такава, каквато съм, нали? Значи и аз ще го направя. Виждала съм те в животинската ти форма и преди, защо се впрягаш толкова?
Говореше нежно и тихо и не отделяше поглед от него. И тогава придърпа лицето му още повече, докато устните им не се сляха в страстна целувка. Не му позволи да се отдръпне дори с милиметър. Усети ръцете му, които здраво се обвиха около нея. За момент загуби равновесие и падна назад върху леглото, повличайки и Сет със себе си. Ръцете ѝ се плъзнаха надолу по врата му, раменете му, гърдите му, изучавайки всяка една извивка и мускулче. Отдръпна се съвсем леко, колкото да прошепне:
- Сега убедих ли те, че не се боя от теб?
.. И отново го целуна.

Сет изгаряше. Буквално. Целувката се проточваше и той усещаше желанието да го обзема, при това непреодолимо. Откъсвайки се от нея, се вгледа в очите й, докато все още беше така надвесен над нея. Усмихна й се.
Едно странно чувство на нежност го обзе, но той не можеше да го определи все още, тъй като беше рано за него все още да осъзнае, че чувството е именно това.
Сет преглътна. Вглеждаше се в очите й, именно за да се увери, че не я е страх. Че го приема... И наистина виждаше, че е така. Беше удивен - никой, през целия му живот, никой не го беше приемал така безрезервно, без съмнение или укор. Това просто го зашемети. Амелия беше първата, която не го съдеше, не го наричаше чудовище или други обидни думи и не се страхуваше. Амелия беше първата, която му вярваше, че няма да я нарани. Не защото можеше, все пак тя беше вампир и на него нямаше да му е лесно да нанесе сериозни щети по нея, а защото беше животно и тя можеше да го подозира, че ще излезе от контрол и ще я нападне, дори и неумишлено. Само че при нея нямаше нищо такова - в погледа й липсваха подозренията или съмненията, че Сет е пантера и винаги щеше да бъде, както и че може да й стори нещо. Това просто го оставяше без думи. Досега, или ако трябва да уточним, преди да срещне нея, Сет мислеше, че не съществува личност, която ще е способна да го приема с всичките му недостатъци. Че това дори не е възможно, тъй като понякога животинските му инстинкти бяха толкова силни, че дори той самия се виждаше като чудовище и едва ги овладяваше. Спомняше си 'пазачите' на чичо си, които го охраняваха в миналото и как когато осъществяваше плана си плана си за бягство, ги беше запратил в безсъзнание, а всъщност пантерата в него крещеше за кръвта им. За щастие, Сет обаче не беше животното, за което чичо му и всички останали го смятаха и можеше да се контролира - беше способен да овладява инстинктите си още от малък.
Клатейки глава, Сет се върна в настоящето, погледът му все още впит в този на Мел. Погали бузата й с ръка и все още й се усмихваше с нежност.
-Честно, с какво те заслужих?
Прошепна, някак благоговейно, тъй като наистина не знаеше какво точно беше направил правилно, че да си спечели това да срещне някой като нея, неповторим и уникален, но се радваше за което, без значение какво точно беше. Сет беше... доволен. И завладян от чувствата си към нея, които му носеха единствената радост, която някога е познавал, тъй като между миналото си и животното в себе си, Сет не знаеше особено как да е щастлив. А тя му даваше именно това... Той се страхуваше до каква голяма степен му влияе, питайки се дали Мел знаеше доколко точно той е под нейна власт ..

Имаше чувството, че тази целувка бе продължила стотици години. И след прекъсването ѝ, Мел дишаше учестено, сякаш въздухът ѝ бе отнет за същите стотици години и сега трябваше да си го набави за няколко секунди.
Сет се взираше в очите ѝ, както и Мел в неговите. Виждаше малки искрици, които проблясваха една след друга. А докато успееше да разбере какво предизвиква тази искрица, какво значи, тя вече бе изчезнала и на мястото ѝ проблясваше друга. Може би бяха чувства. Или пък се появяваха след трансформацията му от пантера в човек. Дали .. дали трансформацията от преди няколко минути беше причината, поради която Сет не искаше да спи и правеше всичко възможно за да избегне това? И ако беше така, защо толкова упорито и ревностно го пазеше в тайна? Тя вече го бе виждала като пантера. Вярно, беше в гората, но тази незначителна подробност изобщо не променяше начина ѝ на мислене. Но не искаше да подхваща отново тази тема. Може би някой ден щеше да го попита, но това нямаше да е днес.
Не смееше да каже каквото и да било. Сякаш този момент бе от стъкло, а двамата толкова старателно и внимателно го бяха „оформяли”. Амелия се страхуваше, че ако издаде дори един лек звук, ако мръднеше дори с милиметър, всичко това щеше да рухне. Но, ако трябва да сме честни, тя не изявяваше огромно желание да мърда. Харесваше ѝ да го усеща близо до себе си и да черпи топлина от него. Беше жена все пак. А той беше просто .. неустоим.
- Честно, с какво те заслужих? – прошепна Сет. Думите му предизвикаха широка усмивка на лицето на Мел, но тя не знаеше какво да му отговори, затова просто сви рамене. Какво се предполагаше да му каже, като и тя самата се питаше същото – с какво го е заслужила.. Сет бе един от малкото, по–точно беше един от тримата, които я приемаха такава, каквато е, без да я съди. Но за разлика от другите, той твърдеше, че точно заради недостатъците ѝ я харесва.
- Защо ме гледаш така? – попита тихо и дъха ѝ погали кожата му. Не беше виждала този негов поглед преди и не знаеше какво значи. – Впрочем, как ще реагират приятелите ти, когато разберат, че си се обвързал с вампир?
Питаше от чисто любопитство. Не познаваше приятелите му, не знаеше нищо за тях и просто ѝ беше станало интересно. При нея положението беше елементарно. Амели – съквартирантката ѝ, може би щеше да е също толкова развълнувана колкото нея, а Лана – е, за нея не беше особено сигурно дали изобщо щеше да се трогне от новината. Щеше да се размине само с едно „Радвам се за теб” и дотам ..

П.с.
Извинявам се за краткия и ужасно тъп пост, но го писах през телефона ;/

Сет се усмихна. Неволно беше дочул мислите й и като хвана ръката й, преплитайки пръстите си здраво с нейните, се претърколи от едната й страна на леглото. Облегна се на лакътя си, наблюдавайки я и със свободната си ръка уви кичур от русата й коса около пръста си. Погледа му все още прикован в нейния, усмивката му спадна и той заговори бавно, тихо
-Не ме беше страх само от това, че ще ме видиш в животинската ми форма. Да, имаше го и това, тъй като се боях, че ще избягаш, но основната причина лежи в това, че подобно на теб тази вечер, понякога и аз не успявам да спя спокойно. Имам кошмари и когато това се случва, обикновено не само се "въртя" в леглото - като пантера най-често разкъсвам чаршафите. Буквално. Какво ще стане, ако заспя, но вместо завивките, под лапите ми попаднеш ти, спяща до мен на леглото?
Сет заклати глава. Ужасяваше се да не й стори нещо... Беше му адски трудно и му костваше огромни усилия и немалко количество кураж, за да й признае страховете си. Поглеждайки встрани, той остана така за момент. След което реши да отговори на въпроса й за приятелите му и като сви рамене, каза
-Честно казано никак не ме интересува какво ще кажат те. А и така или иначе не са особено много, на брой са само две. Мисля, че Фрида ще се опита да се зарадва за мен и след известно време може би ще успее... - Сет въздъхна, добавяйки с малка усмивка -Амели знам и съм сигурен, че ще се радва за мен искрено. И надали ще й направи особено впечатление това, че си вампир.
Той си спомни забавните мигове с най-близката си приятелка, но само за момент. След което върна погледа си на този на Мел и приближи лицето си към нейното, целувайки я. Устните й бяха толкова меки... Сет усети, че потъва в усещането на електричество, което сякаш се разливаше по цялото му тяло и караше сърцето му да бие толкова учестено, че ударите му едва се отличаваха един от друг. Усещайки кръвта си да кипи, сякаш се беше превърнала в лава, Сет бавно се измести на леглото срещу нея, без да спира да я целува, сега отново надвесен над нея. Устните му жадно изследваха нейните, сякаш търсеха нещо и той просто не можеше да се откъсне от нея - усещайки извивките на тялото й под неговото, дъха й, примесен с неговия и ръцете й около себе си, Сет сякаш се беше изгубил в нея и чувствата, които тя предизвикваше в него и сега заплашваха да пръснат гръдния му кош.
Съвсем бавно и без съвсем да се усеща напълно, че го прави, тъй като ума му беше като в мъгла, целувайки Амелия, Сет промуши ръка под блузата й, галейки съвсем леко и с огромна нежност кожата й там, или по-конкретно отстрани на талията й. Движеше ръката си бавно умишлено, за да й даде време да го спре или да се дръпне, ако реши. Нямаше да я притиска и никога не би сторил нещо против волята й, така че в неговите очи избора си оставаше изцяло неин - той щеше да й даде свобода да реши какво иска и щеше да разбере, без значение какво щеше тя да реши. Дишайки учестено, Сет задълбочи целувката и се притисна с желание към нея - наистина я искаше, при това неимоверно много, но не задълбочи нещата повече, очаквайки нейните действия.

Влюбваше се все повече в Сет с всяка изминала секунда. А когато ѝ се усмихнеше, вълна от щастие я заливаше и я притегляше сред море от чувства. Той хвана ръката ѝ и нежно, но здраво преплете пръстите си с нейните. След това легна до нея, облягайки се на лакътя си и започна да си играе с един кичур от русата ѝ коса, а блондинката извъртя глава така че да може да го гледа в очите. Мел гледаше ту към преплетените им пръсти, ту вдигаше поглед към очите му.
Започна да говори за това, как се боял, че тя ще избяга, ако го види в животинската му форма. Обясни ѝ, че също като нея, понякога има кошмари и се случва да започва да разкъсва чаршафите. Буквално. А дори изобщо не се замисли за факта, че той започна да отговаря на въпросите ѝ, които тя така и не изрази гласно.
- Какво ще стане, ако заспя, но вместо завивките, под лапите ми попаднеш ти, спяща до мен на леглото?
За момент настъпи мълчание. Не можеше да повярва, че той дори си е помислил, че тя може да избяга от него. Нима досегашните ѝ действия не показваха, че тя го обича достатъчно и никога няма да го остави. Постепенно на лицето на Амелия се появи тънка усмивка, която започна да се разширява. И тогава промълви тихо, като докосна леко бузата му:
- Какво ще стане ли? Нищо. Защото това няма да се случи. Ти можеш да се контролираш, Сет и съм убедена, че няма да ме нараниш.
Изглежда не му беше особено лесно да ѝ каже всичките тези неща. И тя се радваше, че въпреки това го е направил. Извърна поглед встрани, а Амелия просто стоеше и го изучаваше. Макар, че беше по средата на нощта, на нея това не ѝ пречеше и ясно можеше да види чертите на лицето му. На слабата лунна светлина изглеждаше някак нещастен, измъчен. Не искаше да го вижда така. Докато тишината бавно се просмукваше в стаята, изведнъж Сет проговори отново.
- Честно казано никак не ме интересува какво ще кажат те. А и така или иначе не са особено много, на брой са само две. Мисля, че Фрида ще се опита да се зарадва за мен и след известно време може би ще успее... Амели знам и съм сигурен, че ще се радва за мен искрено. И надали ще й направи особено впечатление това, че си вампир.
Зарадва се на това, което чу. Не знаеше защо, но беше крайно притеснена за това дали приятелите му ще одобрят .. връзката им. Чак сега осъзна, че едната от приятелките му има същото име като съквартирантката ѝ. Не знаеше, че това име е толкова често срещано в Америка. Но не допусна, че може би ставаше дума за един и същ човек.
Целувката му отчасти я изненада. И все пак не би отказала по-често да получава такива „изненади”. Сякаш от тази целувка, сетивата ѝ се изостриха още повече. Усети парфюмът му, който вече бе започнал да изветрява. Усещаше и нотката на нещо животинско. Но въпреки това я подлудяваше. Усещаше и биенето на сърцето му, което прескачаше лудо в гърдите му сякаш някой или нещо го гонеше. Ръцете ѝ нежно се плъзгаха по кожата му. Тялото ѝ се притискаше в неговото, сякаш с цел да се слеят в едно.
Но най-силно усети как ръката му внимателно се промушва под блузата ѝ. Но го правеше някак колебливо. Изчакваше я. Искаше да види какви ще са следващите ѝ действия. А единственото, което направи тя, бе да се притисне още повече в него, да придърпа лицето му по-близо до своето и да задълбочи целувката. Всяка една част от нея го желаеше. И просто се молеше той да не се отдръпне точно сега.

Сет усети сякаш с цялото си същество как тя се притисна към него. И това сякаш накара забързаното му сърце да бие още по-забързано - малкия жест от нейна страна значеше ужасно много за него, тъй като му казваше, че тя го приема. Че няма да го отблъсне. Нещо, от което Сет се беше страхувал и опасявал досега, без дори да го съзнава. Потъвайки в целувката обаче, на свой ред притисна тялото си плътно в нейното, така че тя да усети точно колко дяволски много я искаше в този момент. Желаеше я. Само че щеше да действа бавно. Постепенно. Сет не бързаше, а и сякаш беше като въодушевен, може би заради чувствата, напиращи в гърдите му, примесени с желанието, напиращо в него и тялото му. Сет вдигна ръката й, чиито пръсти все още бяха преплетени с неговите и като я постави над главата й, нежно я подкани да разтвори устни. Другата му ръка бавно и с нежни движения вдигаше блузата й нагоре, галейки и изучавайки всеки сантиметър от меката й кожа, която разкриваше.
За съжаление трябваше обаче да се откъсне за момент от устните й, така че да изхлузи блузата през главата й. Което даде възможност и на двамата да си поемат дъх, но секунди след като дрехата падна, Сет отново я целуваше. И не можеше да й се насити - вкусът й беше невероятен, а комбиниран заедно с аромата й, топлината на тялото й и мекотата на кожата й, направо щеше да го влуди. Сет усещаше как едва удържаше желанието си, като контрола му висеше на косъм и той имаше усещането, че всеки момент ще му се изплъзне. Само че не искаше да бърза. Не искаше това да свършва.
Галейки талията й, Сет насочи свободната й ръка под потника, който носеше - имаше нужда да усеща допира й точно толкова, колкото и самия той да я докосва. И без да сваля ръцете си от нея, ги насочи към бедрата й, подканяйки я да разтвори крака, както беше все още с панталон и ги насочи така, че тя да обгърне кръста му с крака. След което се притисна към нея, целувайки устните й жадно и с нежелание откъсвайки се от тях, захапа ухото й съвсем нежно, а дъхът му я галеше, като слезе с целувки надолу към врата й, изучавайки всеки сантиметър от тялото й с устни, ненаситно поставяйки целувка след целувка, които нямаха край и той и не искаше да имат. Ръцете му се спускаха по нея, обхождайки извивките на тялото й. Накрая зарови едната нежно в косата й, а другата остави да гали свободно голата й кожа, докато не се отделяше от нея и тихо ръмжене, породено от желанието в него, се изтръгваше от устните му между целувките. Той знаеше, че умишлено докосваше тялото й така старателно, умишлено я целуваше така безспирно, за да комбинира аромата й с неговия и всеки, който дори посмее да я приближи, да знае, че тя е негова и да е наясно, че Сет щеше да разкъса абсолютно всеки, дръзнал дори да я докосне с пръст. Тя беше негова... собственическото чувство, завладяло Сет, беше толкова силно и сякаш идваше като инстинкт, така че той не можеше да се бори срещу него. А и не искаше, тъй като сега Сет знаеше, че я иска за себе си. Само за себе си. Никой нямаше право да припарва до нея. Никой нямаше да я приближи, или щеше да си навлече гнева му.
Целувайки пламенно врата й, Сет вдиша дълбоко, давейки се в аромата й. Тя ухаеше божествено. И беше цялата за него... Сет дори не съзнаваше, но когато опреше до нея, понякога беше склонен да разсъждава като животно, а не човек, защото пантерата в него беше точно толкова обвързана с нея, колкото и той, като неизменима част от самия Сет.
Отърквайки се в нея, той си пое рязко дъх, устните му връщайки се от врата й към устата й и той отново я целуваше със смесица от страст, нежност, въодушевление и нетърпение едновременно. Дори не беше осъзнал как тази така малка по размер вампирка сякаш го беше опитомила и той беше изцяло под нейна власт...

Чуваше дъжда. Не знаеше дали изведнъж бе започнало да вали толкова упорито, или просто тя чак сега се „пренасяше” за секунда в реалността. Милионите студени дъждовни капки, привлечени от гравитацията и понесени от вятъра, се удряха в стъклените прозорци и даваха усещането, че сякаш са под обстрел. Светкавица разсече небето и вля малко светлина в стаята, очертавайки контурите на всеки един предмет в стаята и на двете малки фигури, които вече бяха заключили здравия си разум дълбоко  в себе си. Но нито тя, нито Сет обръщаха някакво особено внимание на бурята и гръмотевиците. Без да усетят бяха издигнали стена, която делеше техния свят от истинския. Свят, в който съществуваха само те и чувствата им. Страстта, желанието, възбудата, нежността .. вливаха се в един огромен океан, в който двамата безспирно се давеха.
Имаше чувството, че тялото ѝ гореше. Като факла, която никога нямаше да може да угасне. А всичките тези безкрайни целувки - нежни и настоятелни, докосванията, от които сякаш през тялото ѝ минаваше ток, притиснатите им едно в друго тела .. само разпалваха все повече пламъците. Искаше го. Желаеше го толкова много. И не искаше дори милиметър разстояние да остане между тях. Ръцете им се плъзнаха по завивките, озовавайки се над главата ѝ, а другата му ръка бавно галеше кожата ѝ, вдигайки тениската ѝ все по-нагоре и по-нагоре докато накрая вече Сет трябваше да ѝ помогне да се отърве от нея. Отдръпнаха се един от друг за няколко секунди, които на Мел ѝ изглеждаха като часове, през които тениската вече не беше върху нея, а беше захвърлена в някой от тъмните ъгли на стаята. Секунди по-късно устните им отново се сляха.
Усети как ръката му внимателно хваща нейната и без да обели и дума ѝ показа, че иска да усеща ръцете ѝ върху кожата си. Явно просто ѝ четеше мислите. Но самият плат просто я изнервяше и ѝ пречеше да се наслади изцяло. Подобно на него по-рано, бавно започна да вдига потника му и скоро той също бе захвърлен далеч от тях. Ръцете ѝ се спуснаха по раменете и гърдите му и ту го галеха нежно, ту съвсем леко го одраскваше, оставяйки тънки, червеникави следи след ноктите си. От друга страна, неговите ръце се плъзнаха по тялото ѝ, спирайки се на бедрата ѝ и Мел обви краката си около кръста му. И макар, че си мислеше, че не може да са по-близо един до друг, вече установи, че винаги може още. Сет се притисна към нея, продължавайки да я дарява с целувки. Захапа ухото й съвсем нежно, а дъхът му я галеше, сетне се плъзна с целувки надолу към врата й. Извиваше се под него, поемаше си рязко въздух, защото не искаше да се отдръпва от него отново поради липсва на кислород. Тих стон се откъсна от устните ѝ.
- Господи, Сет .. – шепотът ѝ се разнесе из стаята, но беше заглушен от поредния гръм, от който дори прозорците потрепериха.
Подлудяваше я. Не, тя вече беше луда. По него. Ръцете му не спираха да изследват кожата ѝ, сякаш търсеха нещо. А в комбинация с пламенните целувки, караше кожата ѝ да настръхва. Чу тихото ръмжене и миг по-късно устните му отново покриха нейните..

Сет имаше чувството, че изгаря. Амелия събуждаше желанието в него, при това дотолкова, че той се плашеше и едвам се контролираше - удоволствието от докосванията й беше прекалено голямо.
Сет дишаше учестено, докато я галеше и изучаваше тялото й с огромно удоволствие, напрегнат от страстта, напираща в неговото. Тя просто го оставяше без дъх, а когато съблече и потника през главата му, едва се сдържа просто да не разкъса и нейните, и своите дрехи набързо, за да усеща голото й тяло срещу своето и да не я погълне цялата. За щастие обаче, Сет овладяваше животното в себе си и не се поддаваше така лесно на инстинктите си, идващи от половината в него, която беше пантера.
Вдигайки ръцете й над главите им, Сет ги затисна съвсем леко там, като се притискаше към нея и не спираше с целувките - имаше чувството, че е като пристрастен и ако сега се откъснеше от нея, щеше да убие някой, или по-скоро нещо. Усещаше как собственическото чувство в него се е засилило дотолкова, че дори не искаше да допусне друг мъж да я поглежда, какво остава докосва или нещо повече. А тя със сигурност имаше приятели, не само приятелки - как щеше да се справи с това? Сет се питаше, но през замъгленото му от желание съзнание мисълта премина и изчезна, момчето съсредоточено изцяло върху тялото й в момента.
Обсипвайки врата и ключицата й с безброй целувки, накрая Сет зарови лице в косата й и вдиша дълбоко. Остана така за момент, от устните му изтръгвайки се нещо средно между ръмжене и мъркане, като той промърмори, тонът му повече животински, отколкото човешки
-Мм .. моя.
След което пусна ръцете й и възобнови ласките си по тялото й, ръцете му шарейки по кожата й, като се спуснаха надолу към бедрата й, изучавайки ги през плата на широкия панталон, който тя носеше и който Сет едва се сдържаше да не съдере на парчета, за да усети мекотата на кожата й и там.
От устните му отронвайки се лека въздишка, Сет усещаше желанието си да надделява и съзнанието му да потъва в страстта, като Амелия в момента представляваше целия му свят - съществуваха само той и тя.
Надвесен над нея и усмихвайки се, на Сет му хрумна друга идея и като се отдели от нея само за секунди, я вдигна на ръце, носейки я към едната част на стаята, или по-точно стената, на която беше облегнато самото легло. Остави я да стъпи там, след което я притисна с тялото си в стената и възобнови ласките си, целящ просто да разпали желанието и поне дотолкова, колкото неговото беше, след което щеше да я върне на леглото, като възнамеряваше да не бърза и да се любува на тялото й с цялата страст и нежност, които бушуваха в гърдите му в момента.

Имаше чувството, че вече няма дори един милиметър от кожата ѝ, който да не беше погален от ръцете му или докоснат от устните му. Усещаше как всяко едно негово мускулче потрепва при всеки един удар на сърцето му. Можеше да усети дори кръвта, течаща бурно във вените му.
И двамата знаеха, че имаха две лица, едното от които смятаха за чудовище. Но сега бяха дотолкова погълнати един от друг, че границата между двете им самоличности бе изчезнала и никой не би могъл да разбере дали пред него стои нормален човек или свръхестествено създание.
- Мм .. моя. - гласът му бе дрезгав и прозвуча повече като ръмжене. Но това сякаш подклаждаше желанието ѝ все повече. Тя беше негова. Изцяло негова. Когато усети ръцете му върху бедрата си, затегна прегръдката, която бе образувала с краката си около кръста му, принуждавайки го да се притисне още повече към нея. Съжаляваше обаче, че долнището на пижамата, с което Сет ѝ беше услужил по-рано днес, все още беше върху нея и покриваше кожата ѝ.
Изведнъж усети как той я вдига във въздуха. Господи, това момче съвсем щеше да я разглези! Сет я пусна, давайки ѝ няколко секунди да стъпи стабилно на земята, но Амелия усещаше краката си като от гума – едва се държеше на тях. И тогава той я притисна с тялото си. С гърба си усети студената, грапава повърхност на стената, но от друга страна усещаше горещата му кожа. Целувките му ставаха все по-страстни и за момент в съзнанието на Амелия се прокрадна въпроса: „До какво ще доведе всичко това?” Е, до нищо лошо, предполагам.
Захапа леко долната му устна и обгърна ръка около врата му, а другата зарови в косата му. Започна да прави бавни и малки крачки напред, принуждавайки Сет да отстъпва назад, докато все още ръката ѝ бе заровена в косите му, и не спираше да го дарява с нежни и страстни целувки. Още няколко крачки и Амелия се отдръпна леко и бутна Сет върху леглото. За момент остана така, наслаждавайки се на това, което се откриваше пред нея. Стегнатото му, полуголо тяло; кожата му, в която се отразяваше светлината от светкавиците навън; погледът му, изпълнен със страст и желание; устните му, към които тя беше дяволски пристрастена..
Пристъпи напред и внимателно седна върху него, а бедрата ѝ, макар все още покрити с плат, се докосваха до таза му. Амелия се приведе напред и прошепна, като устните ѝ леко докосваха ухото му, а дъха ѝ галеше кожата му.
- Желая те, Сет.
Най-сетне го изрече гласно. Целуна го по бузата, по челюстта, после постави още една целувка в крайчето на устните му и накрая го целуна страстно, разтваряйки устни и притискайки се към него. Оставяше интервали между целувките, по-скоро за да го издразни, но и за да разпали още повече страстта му.
Никога не беше подозирала, че ще изпитва нещо подобно към момче и че то ще ѝ отвръща със същото. Всъщност, допреди години, дори се съмняваше, че в живота ѝ ще допусне някого, без значение от пола, близо до себе си, но ето, че сега се случваше. И в този момент се радваше, че така и не изключи чувствата си, както най-често правеха другите вампири. Щеше да е голяма грешка.

Сет имаше чувството, че го измъчват. Бавно, болезнено, едва търпимо мъчение от насладата, която Мел му доставяше. Имаше чувството, че ще се пръсне от страстта, напираща в тялото му и събудена от нея до краен предел. Сякаш всеки момент кръвта му ще стане на лава и той буквално ще избухне в пламъци от желанието си да я има - сега, веднага, на момента. Сякаш тя беше капка вода, а той умиращ от жажда - тя го измъчваше бавно, но сигурно, с движенията си, с целувките, с ласките...
Сет едва устояваше повече. Искаше да усеща голото й тяло под своето, ръцете й по себе си, целувките й върху голата му кожа.. страстта и дъхът им слети в едно. 
Сет не издържа.
Светкавично я обърна върху леглото, така че да е надвесен над нея и с мъчително бавни движения, но само защото едва се овладяваше да не разкъса плата, смъкна долнището й с треперещи от страст ръце. След което рошавата му глава се сведе надолу и докато галеше бедрата й, насочи и целувките си там - една след друга, бавни и продължителни, но леки и нежни, така че на свой ред да събуди желанието в нея, с което да я поизмъчи малко, както тя правеше с него. Усмихна се, вдигайки поглед и забивайки го в нейния, като очите му в същия момент проблеснаха в жълто - ет една страна го направи за нея, умишлено, тъй като съвсем случайно беше дочул една от мислите й, че обожава бласъка на погледа му, но от друга страна действието си беше и съвсем инстинктивно. Очевидно дори и животното в него я приемаше... и то я искаше, и то я признаваше за своя.
Сет продължи целувките си, като оставяше дира от тях по тялото й - от вътрешната част на бедрата й, нагоре към корема й, под пъпа и дори от външната им страна, та до мястото отстрани на талията й. Усещаше и как тя се извива към него и това му харесваше. Сякаш тя му показваше насладата си от целувките му по кожата си. Прошепвайки името й, Сет действаше мъчително бавно, тъй като искаше да удължи удоволствието и момента с нея колкото се може повече - да го вкорени по себе си и спомена за нея да е врязан в ума му, защото той беше сигурен, че никога няма да го забрави.
Преплитайки пръстите на едната си ръка с нейните, той ги насочи към косата си, така че тя отново да зарови пръсти там - обожаваше да усеща допира й между кичурите, а за един съвсем кратък миг му мина и мисълта как на по-късен етап искаше да ги усети и заровени в козината му. Нещо, което щеше да е друго първо преживяване за него, освен това, че беше спал в едно легло с някой друг, а не сам. Никой досега не го беше галил във формата му на пантера, може би защото и никой досега не беше успявал един вид да го 'опитоми' така напълно и в двете му форми - и човешката, и животинската.
Сет продължи да поставя целувки по кожата й, в ума му изниквайки една стряскаща за него мисъл - дали не се влюбваше? Затова ли Амелия беше така специална за него?
За първи път той започваше да осъзнава това, макар че без той да го знае, това вече си беше факт, просто той едва сега го съзнаваше и започваше да го признава като истина - въпреки че, скрито от ума му, то вече си беше. Животното в него го беше усетило много по-рано, преди Сет да го осмисли и осъзнае. Той се влюбваше в тази жена... Още едно първо преживяване за него. И отново, то беше с нея. С Амелия.