the apartment [after two weeks]

Ако някой й беше казал преди няколко седмици, че ще дели скромния си апартамент с мъж,  нямаше да му повярва и щеше да му се изсмее в лицето. Но сега, е, сега положението бе съвсем различно. Не си спомняше как точно се подреди всичко така, че в момента, в хола й да спи 30-годишен мъж. Единственото, което знаеше е, че не е психопат и няма да й пререже гърлото докато спи с готварския нож, а това засега й бе достатъчно, за да го пусне в дома си. Никога не бе имала намерение да дава наем в апартамент, който се състоеше от четири просторни стаи, които едвам стигаха за нейните изрезки, снимки, колажи, парчета от вестници и книги. Никога не бе мислила, че ще стигне дотам.
След като напусна работа, се оказа без пари, отчаяна, без ясна цел какво ще прави занапред. Нямаше и най-бегла идея как ще се справи с високия наем, как ще успее да поддържа предишния си живот и едновременно с това да намери работа, която да я задоволява. Искаше да запази самостоятелността и независимостта си, затова просто не съществуваше план,в който да се обади на родителите й за помощ. Знаеше, че направи ли го, няма връщане назад-щяха да й го натякват до края на дните си и да го използват достатъчно умело, когато им изнася, за да й внушат чувство за вина. Оставаше едно-единствено нещо-или да намери пари или съквартирант. Впоследствие всичко се подреди от само себе си-пусна обява в местния вестник, разлепи няколко листовки, разчисти едната стая, която придоби съвсем друг вид. След няколко дена й се обади мъж. Говориха пет минути, но въпреки това успя да придобие цялостна представа за него и да го пусне в дома си. Не каза на родителите си, не каза на никого, освен на Амелия. Криеше хиляди рискове, но нямаше възможност да се справи сама.
Две седмици съвместно съжителство и Лана започна да намира недостатъците му. Разхвърляните книги и ръкописи по масата, мръсните чаши, които трябваше да прибира рано сутрин, да не говорим за мръсните дрехи, които той оставяше, където му падне. Лана не беше от стряскащо подредените хора, почитатели на идеалната чистота. Единственото, което искаше бе ред, а явно, че тази дума не присъства в речника на Алек.
Погледна часовника. Беше 8 часа сутринта. Обикновено в толкова ставаше й той, но в момента единственото, което се чуваше бе приглушено хъркане.Направи кафе, като междувременно печеше филийки и подреждаше материалите си за днешното интервю. Имаше часове дотогава, но това бе първата й възможност за реализация след неуспешния опит в онази галерия. Започна да си тананика някаква глупава песен, когато усети чуждо присъствие зад гърба си.
-Направих кафе и за теб. Закуската ще стане след малко.
Не се обърна дори, но знаеше, че я е чул, а след това се убеди по тихото проскърцване на стола. Знаеше, че не е длъжна да прави закуска, не е длъжна дори да говори с него-отношенията им можеха да си останат на чисто професионално ниво и да обсъждат само наема и вноските. Но въпреки това й харесваше разнообразието, което Алек внасяше и това по никакъв начин не бе свързано с привличане или симпатии. Нейт още занимаваше ума и сърцето й, но в този момент нямаше време и търпение да се бори за останалите парченца от връзката им.
Грабна чинията с препечените филийки и фъстъченото масло и седна на масата срещу него.
-Може ли после да си прибереш панталоните от коридора пред стаята ми?
Стана й смешно, но успя да остане сдържана, като не смееше да го погледне в очите. Понякога всичко това й се струваше ужасно нелепо.

Трябваха й няколко секунди, за да осмисли всичко, което се случи досега. Но мозъкът й сякаш отказваше да приеме тази информация, а усещането, че сънува и се намира в някаква паралелна вселена, не я напускаше. Действията се случваха едно след друго, а тя нямаше никакъв контрол върху ситуацията. Не можеше дори да говори-паниката бе завзела цялото й тяло, включително способността й да води нормален разговор или да мисли трезво. Бе се втренчила в Алек, а мислите й се въртяха на шеметни обороти. Какво бе намислил?Защо бе излязъл от килера и бе навлякъл тази нелепа риза?Защо се намеси?Как да обясни присъствието му, небрежното му отношение, как да обясни факта, че го бе крила?
Действай. Говори, момиче.
След тази мъчителна минута успя да придаде на изражението си леко притеснен вид. Срамежлива, как ли пък не?!Но трябваше да се възползва максимално от неочакваната намеса на Алек и да извлече поне някаква полза. Предполагаше, че накрая сериозно ще съжалява, че изобщо е излязъл от стаята. Вътрешно обаче се радваше на опита му за помощ.
Страните й бяха почервенели, когато проговори думите, които излизаха от устата й, сякаш не бяха нейните, а гласът-напълно чужд. Чувстваше се неестествено и единственото, на което се надяваше, бе актьорските й способности да блеснат в пълна сила или майка й да се остави да бъде заблудена от чара на Алек и добрите му обноски.
-Мамо, извинявай,че не запознах по-рано с Алек, но не очаквах, че ще дойдеш днес.
Успя да я подлъже с виновния си като на малко дете поглед.
Майка й огледа и двамата подозрително, докато отвратителният й парфюм се просмукваше в цялото помещение.
-Аз съм Вероника Сейду-подаде ръка, на която бе окичила множество разноцветни гривни, които биха стояли добре на някое петнадесетгодишно хлапе, но не и на зряла, възрастна жена като нея.
-Дойдох, заради баща ти. Напоследък има известни..проблеми.
Дори не се обърна към Лана, а продължаваше да следи с поглед непознатия мъж, който завари в апартамента на дъщеря си. Противно на всички останали майки, които биха се радвали детето им да срещне истинската любов, Вероника бе практичен човек, който не искаше Лана да се замесва във всякакви любовни драми. Смяташе, че любовта е безполезна и се опитваше да внуши същото на дъщеря си, но, уви, безуспешно. Бе реагирала изключително бурно, когато Лана й представи Нейт, но с времето между тях се настани взаимна търпимост и дори си прекарваха приятно заедно. Затова искаше да избегне катастрофалната среща с Алек. Знаеше, че майка й няма да разбере, знаеше, че щеше да си направи прибързани изводи и да й надуе главата и искаше да си го спести. А и бе писнало да я критикува.
-Но ще говорим друг път за баща ти-продължи с деловия тон-нека да си поговорим с този млад мъж тук, любопитна съм.
Жалко подобие на усмивка разцъфтя на устните на Лана, чието сърце бе примряло в очакване цялата тази игра да се провали. Докато майка й бе с гръб и оглеждаше стаята, Лана погледна към Алек и оформи с устни едно извинявай, въпреки че виновното й изражение бе достатъчно красноречиво. Тримата седнаха около малката масичка върху големия диван, един срещу друг.
-Мамо, Алек е много зает днес, не го притеснявай, а го остави да си върши работата. Не всички могат да се осланят на бездънна банкова сметка като тази на татко.
В последното изречение можеше да се долови ирония, примесена с лека ненавист. Майка й обаче дори не я удостои с поглед и не пролича, че изобщо я е чула, а концентрира цялото си внимание към мъжа.
-Е, Алек, кажи ми, какви са отношенията между теб и дъщеря ми?
Лана застина.
Как стигнаха до тук?