Преди един месец..

by **Krista Monroe** Вто Юли 22, 2014 1:12 pm

Нервното обикаляне на стаите из къщата беше породено от скучното ежедневие на Криста. Цяла вечер не можа да мигне тъй като тялото й беше решило да се противи. Множество пъти се беше замисляла дали на не смени малко обстановката и да си избере ново местообитание, но това тяло и харесваше и тя се беше привързала към жената в него, колкото и налудничаво да звучеше. Дори животът на Криста беше потръгнал и за учудване на всички имаше прекрасен дом с съквартирантка, с която се разбираха. Не знаеше дали момичето знае всъщност каква беше Монро, но имаше поне малка представа. Когато входната врата се затвори това я наведе на мисълта, че ще има на кого да по досажда. Оправи се към хола, където се намираше Фрида.
-Сериозно, добре че се появи. Имах чувството, че полудявам сама.. Което ме навежда на мисълта да те попитам къде беше, изглеждаш доволна? Мъж!-кой би предположил, че демоните могат да бъдат досадни. От вратата за краката. Това беше мисълта, която се подметна в главата й и я накара да се засмее. Фрида беше младо момиче и както тя и беше споменала спадаше към валкириите. Нещо непознато като раса за Криста, но и беше достатъчно, че се разбираха. Вече от един месец споделяха къщата и не беше толкова зле, колкото си мислите. Криста беше в търсене на къща, тъй като нямаше начин да остане в наполовина изгорялата къща и попадна на тази находка. Въпреки, че не и беше нужно трябваше да се придържа към нормалните човешки глупости. Хвърли се на дивана, грабвайки дистанционното и пусна телевизора. На екрана се появиха от онези филмовите вампири, които нямаха нищо общо с истината. Понякога се чудеше, защо хората са толкова заблудени, но отговор не намираше. Обърна погледа си към Фрида, която също се беше настанила на отсрещното място.

by **Frida Montaner** Съб Юли 26, 2014 8:35 am

Ключовете ѝ издрънчаха, когато наближи. Празната улица, над която се издигаше ефирна мъгла, изглеждаше зловещо в този ранен час на деня, а поради липсата на друг звук дрънченето на ключовете ѝ се стори като шум, който спокойно би могъл да бъде дело на цял гвардейски оркестър по време на някой празничен парад.
Фрида се вмъкна в къщата, опитвайки се да не издава повече звуци. Пределно ясно ѝ бе, че Криста не спи. Понякога се чудеше защо въобще опитваше да го направи, когато това действие бе тотално против природата ѝ. Най-малкото – Ню Йорк бе прекрасен град и идеален избор за някой като съквартирантката ѝ. Включи кафе машината на път към банята, но бе прекъсната от гласа на тъмнокосата. Думите ѝ предизвикаха широка усмивка от страна на Фрида и тих смях се изплъзна между устните ѝ. Повечето от думите тя дори не чу или просто те всичките се смесиха дотолкова в главата ѝ, че тя не успя да осмисли всяко едно изречение и всеки един въпрос, на който се предполагаше че трябва да отговори.
- Закуска? – попита на свой ред, обзета от желание да направи нещо, а може би просто отбягваше въпроса на Криста. Двете неща, които желаеше в момента, бяха горещ душ и приятна закуска. Е, поне с едното май щеше да почака малко, защото се съмняваше да има как да се измъкне от погледа на Криста преди поне да ѝ даде отговор.
- Не, Криста, няма замесен мъж. Още ли не си разбрала, че ги приемам за извънредно ненадежни същества, които търсят единствено своята изгода от всяка ситуация? – попита и за момент гласът ѝ охладня, а усмивката ѝ се изгуби. Може би прекали и бе малко по-груба отколкото трябваше, защото не всички бяха такива. Някои поне ставаха за приятели и можеше да им се има малко доверие, но за онзи смисъл, за който Монро говореше, не можеше и дума да става щом се отнасяше до Фрида. Онзи, който имаше някакво намерение да постигне нещо с нея, трябваше да се постарае наистина много, а повечето търсеха нещо лесно и бързо се отказваха.
- Ами ти защо си тук, щом ще се побъркаш? Цял град не спи точно под носа ти, а ти обикаляш стаите, щом не можеш да заспиш или забрави, че си в Ню Йорк? - продължи да говори, докато разливаше топлото кафе в две чаши и бутна едната към Криста. Честно казано двете никога не бяха отделяли време, за да се опознаят и разговорите им обикновено бяха безпочвени, засягащи настроението и деня им или някоя тема, която цялото човечество обсъждаше, защото е нашумяла по една или друга причина.

Преди един месец..

Преди един месец..

Re: Преди един месец..