Two years ago. | Alec's place.

by **Alec.** Вто Юли 22, 2014 12:51 pm

Слънцето бавно проправяше пътят си през облаците, прогонвайки тъмнината за известно време. Всеки друг буден по това време на деня, би станал и излязъл на терасата, за да се наслади на гледката - ясният хоризонт и красивите слънчеви лъчи, които образуваха един спиращ дъха изгрев над иначе грозния Ню Йорк. Да, всеки друг, но не и Алек. Часовника наброяваше приблизително шест часа сутринта, а светлокосия отново бе прекарал поредната вечер заровен в книгите, вадейки всевъзможни записки за дневника си. Отново се бе вглъбил в "глупостите" как ги наричаха всички, но тези всички не разбираха тази негова страст и със сигурност нямаше да я разберат, ако не му дадат шанс. Естествено характера на Харт не позволяваше да допусне никого достатъчно близо, че да има възможност този някой да разбере това негово обсебване към свръхестествените същества.
Алек посегна към чашата си с кафе и машинално я поднесе към устните си, миг по-късно осъзна че в нея няма нищо и това го накара да се замисли коя подред доза кофеин щеше да поеме. Въздъхна и се изправи от стола си, като се запъти към малката кухня. Апартамента му не бе нищо особено, малък Ню Йоркски, тесен и почти винаги мръсен - типичен за един мъж живеещ сам, нищо че напоследък никога не бе самотен тук. В кухнята цареше пълен хаос, тук там имаше опаковки от замразени пици, използвани филтри за кафе машина, както и мръсни прибори. Това обаче не му пречеше, той спокойно пристъпи към старата кафе машина с кана и се зае да приготвя поредната си доза кафе, която да му помогне да изкара деня в що годе нормално будно състояние.
По средата на времето, което трябваше на старата машинка да направи кафе, някъде зад Алек се чуха стъпки. Обръщайки се пред него бе Кристин в цялата си прелест, облечена в една от неговите бели ризи и с боси крака, във вида в който той я харесваше - без грим, без прическа, напълно естествена и красива. Слаба усмивка заигра по устните на Харт.
- Добро утро. - изрече с пресипнал глас мъжа, след което го прочисти.

by **christin.** Вто Юли 22, 2014 2:23 pm

Слънчевите лъчи се процедиха из полудръпнатите завеси и блеснаха в очите на заспалото тъмнокосо момиче. То усети светлината и се размърда нервно, като ръката и' очакваше да докосне нечия друга, тази на Алек. Кристин бавно отвори
клепачите си и шоколадовокафявите и' очи се впериха в обстановката наоколо. Премига няколко пъти, за да успее да свикне и когато горе-долу успя, с насълзени от слънцето очи се огледа, а след това премести глава надясно, очаквайки да види красивото лице на Алек, но такова отново не видя.
Придържайки завивките към тялото си - по което всъщност не беше останала кой знае каква дреха - се пресегна за телефона си. Не знаеше колко е часа, не знаеше дали е късно, или не. Всъщност обаче беше доста рано, спрямо показанията на телефона и'. Кристин не бе свикнала да става толкова рано, беше нечовешки рано. И въпреки всичко, щом се бе събудила, защо трябваше да стои все още в леглото. И тъй като половината на Алек стоеше празна, вероятно от доста време, наистина не намираше смисъл да лежи повече. По лицето и' премина бегла усмивка, а от самите и' устни се процеди лека въздишка. Мразеше, когато него го нямаше, когато тя се бе събудила.
Надигна се бавно и е изправи, оглеждайки внимателно разхвърляната стая. На един от фотьойлите Алек бе оставил ризата, с която бе предната вечер, и щом закопча копчетата и', Кристин се зае да търси някакъв ластик. А това не бе много лесна работа. Когато най-накрая успя да намери такъв и да върже косата си на стегната опашка, излезе от стаята и се отправи към кухнята, за да си направи поне кафе. Но каквото и да очакваше да завари в кухнята, определено не бе това, което видя.
Близо до кафе машината се бе изправил Алек, очевидно чакайки кафето да стане готово. Момичето се зачуди кое подред му бе това, като се има предвид, че напоследък изобщо не спеше. Той обаче я дари с красива усмивка още в момента, в който тя се появи на вратата.
- Не е добро. Спа ли изобщо час-два? - попита притеснено Кристин, приближавайки се към него. Обви ръцете си около врата му и се вгледа с усмивка в лицето му. Под тези красиви очи отново имаше сенки, което пък предизвика притеснение и тъга по лицето на момичето.
-Изглеждащ прекалено уморен. Трябва да си починеш малко.

by **Alec.** Вто Юли 22, 2014 4:06 pm

Тиха въздишка се процеди през устните на Алек. Като че ли му идваше в повече всеки ден да чува за това колко е уморен, или колко големи кръгове има под очите си. Всичко това ясно го виждаше и сам в огледалото, всяка сутрин докато си мие зъбите, виждаше го и в отражението си в лъжицата докато загребваше сутрешната си закуска от купата. Усещаше го и във всеки мускул на тялото, който плачеше за малко сън и почивка. Понякога обаче, той ставаше толкова вглъбен в книгите, че не можеше да позволи на мозъка си да почине, от страх че ще забрави нещо, което по-късно ще се окаже много, много важно.
- Не съм чак толкова уморен. Не усетих кога е стана сутрин, работих цяла нощ.
Ръцете му се плъзнаха по тези на Кристин, стисна леко китките й в дланите си, след което я целуна по челото и отмести тялото й от себе си. Не искаше да бъде груб, нищо подобно, вероятно тя вече бе свикнала с променящото му се настроение. Можеше да бъде изключително мил в един момент и поразително груб в друг, такъв какъвто майка му не го бе учила да бъде но тя я нямаше сега, нали? Настръхна. Винаги ставаше така когато през съзнанието му премине нейния образ и обърканото обяснение на полицията, за това какво й се беше случило. Алек се обърна към плота, където кафе машината изписука обявявайки че е свършила работата си. В каната имаше черно ароматно кафе, което щеше да свърши за нула време. Харт напълни своята чаша, след което се пресегна и изкара чиста от шкафа, за да напълни и на Кристин. За момент се зачуди как го пиеше - бяха заедно от почти година, но той така и не запомни с колко захар пиеше кафето си тъмнокосата, нито дали го предпочита с мляко, или без. Това правеше ли го лошо гадже? Дори само думата "гадже" го караше да изтръпва. Толкова детинско звучеше.
Алек тръсна глава и подаде чашата на Кристин, след това отпи глътка от своята - така го обичаше, силно и без захар.
- Искаш ли нещо за закуска?

by Sponsored content

Two years ago. | Alec's place.

Two years ago. | Alec's place.

Re: Two years ago. | Alec's place.

Re: Two years ago. | Alec's place.

Re: Two years ago. | Alec's place.