Lucifer.

Лик: Robert Downey jr.; Wenthrow Miller
Име: Луцифер
Години: 40/ N/A
Раса: Паднал Ангел.

" - Али - каза той след като дълго я наблюдаваше. Още дори не беше готов да й каже, но не можеше да я държи в неведение.
- Пак закъсня - усмихна му се тя с нейната усмивка, която го караше да се чувства в пъти по- жив и се хвърли в прегръдките му. Устните им веднага се сляха...
- Имах работа... - разбира се не го остави да довърши беше прекалено развълнува от това, което си мислеше че ще се случи... Не знаеше дали някога ще си го прости.
- За бягството, нали? Вече си представям как ще живеем скрити сред хората и ще се радваме един на друг... Другите може да не разберат в началото, както и татко, но съм сигурна...
- Али не можем да го направим - тези думи я накараха да замръзне, а него го накараха да се чувства по-малък.
- Защо?
- Трябва да го направя Александрия. Заради всички нас, няма да е честно спрямо другите...
- Ти ми обеща. Каза че ще сме само ние заедно, завинаги - гласът й беше обвинителен, ядосан и тъжен. - Знаеш какво ще последва! Мислиш само затова, че Той обича хората повече от теб!
- Не е само това Александрия и ти го знаеш!
- Не ти вярвам! - обърна се и побягна надалеч... Остави я да си отиде. Нямаше как да я убеди, че е прав. Но наистина ли беше прав? Разбира се че беше. Това винаги е било най-правилното. Трябваше да вдигне бунт, не заради себе си, а заради другите."
Така и не си прости разбира се, но нямаше да го покаже гордостта му не го позволяваше. Според него и още беше прав. Вярваше че сегашното положение е в пъти по-добро, можеше да бъде свободен и да има всичко, което поиска...
Така и не оправи отношенията си с Александрия. Тя явно не изпитваше същото към него, за това и неговите чувства истинаха и бяха заровени дълбоко. Остана само страстта, но не сладка и мека, като преди, а първична и буйна. Вече дори не можеше да си спомни дните, в които бяха наистина щастливи. Сега други неща го правеха щастлив... Безкрайната свобода, страданието на хората и многото поддръжници, това че го смятаха за техен Бог и че всички го слушаха, освен един човек, но понякога му харесваше тя да се опълчва...

Важно: Искам някой, който пише смислени и не прекалено кратки постове (около 15-20 реда). Някой, който няма да развали визията на героя, но все пак има въображение и да има идея как да го развие. Трябва да се знае, че с мен ще пише редовно и че ще измислим история за по-нататък. Също така се надявам човека, който го вземе да е редовен! Може да изберете един от двата ви дадени лика. Героя е само за този форум!