Bianca Brooklyn.

Можеше да усети по въздуха, че нещо не е наред. Още щом щита се пропука и световете се смесиха, Бианка вече знаеше че от тук нататък следваха само проблеми. Не искаше да издава притеснението си пред Сам, но той сам можеше да долови нервността й, в онези нейни тихи и замислени моменти, когато погледа й бе зареан в нищото, а в ясно сините й очи се четеше толкова много болка. В такива моменти, той просто я прегръщаше и целуваше по главата в опитите си да я успокои, въпреки че дълбоко в себе си беше наясно, че част от нея отдавна бе безразлична към ласките му. Да, любовта им бе отслабнала още преди години, но животите им бяха свързани пред закона, без Бог и пред семействата им и нищо не можеше да промени това. Както се казваше в клетвата - Докато смъртта ги раздели.
Сега бе обедена, че нещо не е наред. Усещаше го в тежката следобедна горещина, във въздуха, който не можеше да поема с целия си капацитет на дробовете, само защото бе нажежен. Може би си въобразяваше, и друг път се бе чувствала така, но нищо лошо не се бе случвало до сега, макар сега всичко да й крещеше че някой дебне зад ъгъла, една трезва част на съзнанието й я убеждаваше че всичко е наред. Бианка изминаваше с бавни крачки същият онзи път, който я водеше до дома й всеки ден. Смяната й в магазина бе свършила и сега вече беше време за задълженията й у дома - като добра домакиня, или просто защото така бе възпитана, Би се стараеше вкъщи винаги да е чисто и подредено и щом Сам се прибере от работа да има вечеря на масата. Въпреки че не бяха "точно хора", Бианка и Самюел се стараеха винаги да водят възможно най-нормалния живот, близък до този на "нормалните". Работеха, поддържаха добри отношения със съседите, не създаваха проблеми на никого и дори напълно овладял животинското в себе си, Сам продължаваше да се оковава по време на пълнолуние най-вече след онзи пиянски инцидент, който бе завършил с първата му жертва. Това още му тежеше и след този случай, той бе впрегнал всичките си сили да предпази околните от себе си, най-вече сега когато стената бе отслабнала и на места двата свята се сливаха. И ето, Бианка мина покрай същата онази малка сладкарница, където със Сам прекарваха следобедите си в неделя, до нея бе и библиотеката от където си взимаше съвременни книги под наем, а зад ъгъла се намираше и малката къща, която бяха закупили със собствени средства малко след сватбата.
Влизайки в коридора на дома си, Би забеляза работните обувки на съпруга си и чантата с обяд, която му бе приготвила сутринта. Тя често излизаше преди него и понякога се виждаха чак на вечеря. Този ден трябваше да е точно такъв, за това червенокосата кръстоса вежди учудено и тайно си позволи да затаи дъх.
- Сам? - извика с треперещ глас синеоката позволявайки си само една крачка към всекидневната. Може би от страх, че предчувствието й за нещо лошо, този път бе истина? - Сами, вкъщи ли си? - извика отново и този път смело се запъти към помещението, където почти всяка вечер гледаха новини и обсъждаха как е минал деня на всеки от тях.
До носа й достигна слаба миризма на ръжда, премесена с морска сол. Тялото й застина за миг, кожата й настръхна, а дъха й се учести още повече. Оставащите крачки, Бианка взе на бегом, а това с което се сблъска във всекидневната я накара да падне на колене на пода. Мъжа й лежеше в локва от собствената си кръв.

Разяснение:
- Алек е ловеца убил съпруга й, но тя не е наясно с това.
- При убийството, Алек също не е бил запознат с факта че убиеца на майка му има жена.
- Връзката между героите ще е с романтична насоченост, както се разбра по-горе Бианка и Сам не са били влюбени. Идеята е да се заплете любовта им с малко драма и вина от страна на Алек. Общо взето, който я хареса ще трябва да дава идеи и да до измислим цялата ситуация.
- Който си я хареса, трябва да пише що годе нормални постове - не искам да са километрични, но и не 5 реда пряка реч.

Може ли да я взема? Прекрасен герой, наистина, а лика е .. *-*
Може ли?

Твоя е ^^

Одобрена, само кажи как искаш да ти е никнейма.

Нека да е Bianca Brooklyn.