Our first meeting

by **;malia** Вто Юли 15, 2014 5:26 pm

Дъжд. Толкова приятен. Може би това беше любимото време на Малия. Мрачно също като нея. Продължи надолу по улицата. Не носеше нищо с което да се предпази от дъжда, но и не искаше. Не й и трябваше.Капките бавно се спускаха по лицето и тялото й. Дрехите й бяха мокри. В този късен час и това ужасно време, нямаше никои по улиците. Но така беше по-добре. Много по-добре. Тейт, продължи по пътя си. Нямаше цел, нито посока. Просто имаше нужда от размисъл. Странно хоби нали? Обикновено хората си взимаха вана или ходеха на почивка. Но не. Тя имаше тайни. Твърде много тайни. Тъмнокоската зави зад един ъгъл и в същия момент се сблъска с някой. Момче. За стотна от секундата, ръката на Малия докосна неговата. Отдръпна се бързо, като гледаше в земята.Ха и нямало никого по това време, глупости.
-Извинявам се.- тя го погледна и стоеше няколко секунди така, но след като се осъзна го заобиколи и продължи бавно напред.Цялата трепереше. Не беше сигурна обаче защо. Не по-точно знаеше, беше и студено. Момчето беше точно зад нея. Малия чу стъпките му, които отекваха в гьолчетата по тротоара. Или ставаше параноична? Същата ръка, която беше докоснала съвсем непредвидено я хвана за лакътя, като я издърпа и вече не усещаше капчиците по тялото си.
-Познаваме ли се??-намираше се близо до него и надигайки поглед нагоре осъзна, че се намираха под една от терасите на високата сграда и водата не достигаше до тях. Госпожицата ясно не беше на себе си. Последните няколко дни беше така и не знаеше на какво се дължи това. Но пък момчето пред нея си изглеждаше приятна особа, беше сладък.

by **Mike Carter** Вто Юли 15, 2014 9:35 pm

Бързах. Нямаше никакво време. Не че беше толкова важно, но все пак не исках да изпускам финала на световното пък и нямаше какво повече да се размотавам по тъмните улички. Пък и заваля.
Забързах още повече крачка и вече почти тичах. Толкова се бях отнесъл, че почти не забелязах момичето, което се движеше срещу мен докато не се сблъсках с нея. Погледите ни се срещнаха за няколко секунди и след това тя се извини. Исках и аз да направя същото, но устата ми само леко се отвори без да издаде никакъв звук.
Тя продължи по пътя си. Трябваше да кажа нещо, но тъй като явно временно бях онемял, реших поне да я последвам и да се уверя, че ще се прибере без някой ненормалник да я причака в някакъв ъгъл.
Сякаш за да направят ситуацията още по-неловка тромавите ми стъпки ме издадоха и знаех, че е усетила присъствието ми.
Настигнах я и я хванах за ръката, за да обясня. Момичето ме погледна изненадано и попита дали се познаваме.
Сега беше момента да й обясня, но знаейки как ми се оплита езика нямаше да е никак лесно.
- Не. - отговорих на въпроса й - аз, да помислиш мен.. Не искам да ме помислиш за някакъв откачен преследвач, просто исках да се уверя, че ще се прибереш спокойно. Казвам се Майк.
Подадох й ръка с половин усмивка и се надявах, че няма да ме изрита в топките и да побегне, защото аз нямах навика да вярвам на странни непознати.

by **;malia** Сря Юли 16, 2014 5:42 pm

Нямаше как да разбере ако я чака смърт нали? А и момчето далеч не приличаше на откачен преследвач. Малия се засмя развеселено на думите, които той изричаше. Оплиташе езика си, сякаш бе момче, което ще излиза на първа среща заедно с момичето на мечтите си.
-Приятно ми е Майк, Малия. И съм поласкана, че се притесняваш за мен не се случва често непознат да е загрижен за теб.-отново му се усмихна, което си беше постижение за нея. Явно разхождането под дъжда си имаше и добри страни и откриваш приятна компания. За пръв път параноята й не се беше появила и се държеше добре с непознатия. По принцип характера й си беше ужасен на моменти и се държеше наистина грубо. Е явно Майк имаше късмет и я беше хванал в спокойната среда.

-Няма проблем, всъщност. Мога да се прибера не е кой знае колко рисковано. На 10 минути съм от вкъщи. Ноо.. ако искаш можеш да дойдеш с мен и да избегнеш пороя, който ясно още не е огромен и това в момента не е нищо.- глупаво ли беше да покани непознат в къщата си? Да, глупаво беше, но факта че той се върна само за да я придружи до тях си беше мил. Или пък, просто искаше да види къде живее и да я убие? Не. Малия изключи тази опция понеже момчето изглеждаше мило. Можеше да се справя с кризисни ситуации, така че го погледна и му се усмихна мило. В момента май тя играеше ролята на психопат, който иска момчето да тръгне с нея.

by Sponsored content

Our first meeting

Our first meeting

Re: Our first meeting

Re: Our first meeting

Re: Our first meeting